Отдавна бях започнал този пост, но все нещо отлагаше написването му. Наскоро пак се зарекох да го довърша.
Интернет е хубаво място за общуване и създаване на нови контакти. Някои казват, че всъщност интернет общуването, се използва, като заместител на реалните контакти. Да, има такъв момент, но повечето хора го ползват, като допълнение на тези контакти.
Мрежата има едно незаменимо свойство- скъсява разстоянията. Няма значение, в коя точка на България или света сте. Имате ли интернет достъп, може да контактувате с всеки и навсякъде.
Все пак мрежата има свои особености.
Едно от тях е масовото използване на думата приятел. Преди 6-7 години, направих първите си стъпки в нета. Едно от нещата, които ме шокираха беше масовото използване на думата приятел. Когато за първи път в сайт, непознати започнаха да ме добавят за такъв, реагирах остро. Някои се обидиха, други се смяха, но бях свикнал с друго понятие за приятел. От тогава винаги съм предпазлив, когато го използвам. Донякъде причината е и многото деформации в сайтове, където понятието „приятел” служи единствено, като договор за взаимопомощ.
Facebook е друг пример. Хора и фирми използват масовото добавяне на приятели, единствено за да увеличат, собствената си популярност. Има хора с над 1000 „приятели”, които всеки ден добавят нови. Невъзможно е да следиш, такъв поток от информация, но очевидно целта е обратната.
Винаги се смущавам, когато някой при първи контакт в нета или извън нета, веднага ме нарича приятел. Човек, който нарича всеки срещнат приятел, няма такива. Има само интереси и с времето се научих да заобикалям такива хора отдалеч.
Да си призная не мога да обясня, как се формира отношението ми в нета. Понякога даден човек ми става симпатичен и времето само потвърждава, че имаме общи неща. Друг път още в началото се отдръпвам. Същото се случва и с хората извън нета. Ако трябва да опиша, защо съм приятел с някого, ще се затрудня. Никога не съм мислил върху това. Просто го зная.
Излиза, че ако махнем невъзможността за близък контакт, нещата не са толкова различни. В нета по-скоро нещата опират до доверието, което може да имаме на непознат човек. Особено, когато не можем да го видим и опознаем лично.
Поне от моят опит, мога да твърдя, че в нета доверие трябва да се дава по-лесно. В реалният живот, действаме по инстинкт и знанията ни за човекът срещу нас, които мозъкът ни събира. Понякога ни мамят, но това може да се случи и в нета. Само, че в нета измамниците, нямат на разположение за въздействие, едно от най-силните си оръжия- визуалният контакт. Това, което сме приели за недостатък на интернет общуването, в този случай е предимство.
Да и аз съм бъркал. Давал доверието си на хора, които не са го заслужавали, но е било само няколко пъти. Не съжалявам за това и това не ме е променило.
Има още една особеност на приятелите в интернет, която е може би най-неприятна. Те изчезват. Да, стопяват се в нищото, все едно никога не са съществували. Често дори не оставят следа.
За 6-7 години в интернет и аз съм загубил много приятели по този начин. Аз също съм се махал от сайтове и сам заличавал всяка следа там. Може би някой си спомня за мен, както и аз си спомням за хората, с които съм имал общи ценности. Скоро правих една равносметка. Оказа се, че най- старият приятел, който имам в нета е от около три години. Предишните четири, все едно не са съществували. Стана ми тъжно, както всеки път, когато някой виртуален приятел изчезне. Чувството е същото, както и с реалните приятели. Няма разлика.
Разминаването мисля идва от това какво ти (или аз,и пр) влага(ш)в понятието приятел и ответната страна
ОтговорИзтриванеПриятел май идва от "приятно", а знаеш,че не всичко приятно е и полезно(смях)
Друг вариант е другар- от другият като тебе, което според мен е по-близко до идеята, но "другарите" го опорочиха, както и всичко до което се опрат :(
Владо,важното е приятелите да бъдат верни и човек да усеща истинските хора,да няма предателства...
ОтговорИзтриванеТук сме си добри познати... Приятелството иска много сол.
ОтговорИзтриване:) Приятелите в нета не са това, което са. Липсата на физически контакт променя същността на общуването. Зад един ник и аватар в мрежата може да се крие всичко. Единственият начин да подразбереш какво чудо се крие зад всичко това е написаното. Ако перифразирам - по написаното ще ги познаете...
ОтговорИзтриванеВсичко опира до това за какво ти е интернет.
ОтговорИзтриванеВсъщност, водиш реален разговор с реални хора в реално време, но през виртуална среда. За мен няма разделение да виртуално и реално, доколкото извършваните операции и хора са действителни (в смисъла на случващото се непосредствено).
Отделен въпрос е доколко те ще скриват вече самоличността си и до каква степен ще се разкриват.
Лично за мен ползите са огромни, защото социалните мрежи ти помагат да разширяваш кръга на познатите си - по закона на (не)случайния подбор, остават онези, които трябва да останат. Другите просто... си минават по пътя.
Но от теб зависи дали ще се почувстваш обогатен от тези контакти - дори да не смените средата с непосредствена близост, за теб могат да означават много :)
Приятелството по интернета е доста относително за всеки. Моите впечатления са, че нета дава отлични възможности на човек "да си покаже рогите". Тука качествата, които по традиция се определят, като отрицателни намират много добра почва да се развият. Говоря за качества, като - подлост, измекярство, нарцисизъм и други такива, които човек традиционно се опитва да скрие за да се представи за много добър.
ОтговорИзтриванеВ нета тоя номер не минава, поне на мен ми манава. Всъщност познавам хора, скоито съм се засякъл за първи път в нета и да си призная предварителната представа изградена от контакта (или наблюдението) в интернет, е много по-достоверна, отколкото прекия първоначален контакт. Просто е мъчно човек да се преправи и прикрие в интернет. Може да си измисли име или образ, или и двете, но онова, което го определя що за човек е, то се вижда.
Вярно, че всичко е крайно субективно и е въпрос на лична преценка, но за себе си мога да кажа, че хората, с който общувам в нета, въпреки всичките им кусури са и хората, с които бих общувал и извън нета.
Избягвам да ползвам "приятел" за щяло и не щяло - приятелството се печели с времето, трудно ми е да нарека някого, когото познавам от един клик,приятел...
ОтговорИзтриване@Кръстю, не се бях замислял за произхода. Иначе зная ,кое ми е приятно и наистина не се замислям и за това:)
ОтговорИзтриване@Силвия, винаги има разочарования, но вървим напред. Това е важното.
@ivo_isa, по-скоро е нещо дълготрайно, иначе може да възникне и в миг.
@slavuncho,Хриси е отговорила и на теб. За мен писането и приятелството в нета са различни неща.Чета майсторски написани неща, но понякога остава дистанция. Друг може да качва клипчета, но да сме на една вълна.
@Хриси, така е. В нета има още едно предимство. Както не можеш да контактуваш с някого насила, така и по-лесно да избереш и ограничиш кръгът. В животът, особено в работата нямаме този избор.
@Балтазар, познава се и още как:) И също съм на мнение,че с хората, с които имам контакти тук, бих общувал навсякъде.
Kal4о, така и трябва.
ОтговорИзтриванеВладо, понятието "приятел" е много размито в мрежата. Има по-малко добри и много добри познанства, някои от които прерастват и в реални. От виртуалния си стаж, горе-долу колкото твоя, разбрах едно - не се ли консумират и на живо, умират, уморяват се до степен да не искаш да напишеш едно "здравей". Не могат да бъдат истински само с думички и емотикони.
ОтговорИзтриванеБлагодарна съм на нета, че ме събра с ценни хора, които иначе нямаше как да срещна. Много не успях да видя и няма да видя никога, за което малко съжалявам.
При мен в нет-а трябва да говорим за познанства :)
ОтговорИзтриванеМного е трудно да наречеш "приятел" някой, който не си виждал и разговарял.
А иначе реално съм губила толкова "приятели", че на моменти се чудя кое е за предпочитане: реалния приятел, или виртуалното познанство!
Поздрави и хубави почивни дни!
@Точка, искам да кажа,че принципите са същите и от нас зависи, дали и как ще продължим и съхраним тези познанства.
ОтговорИзтриване@Dani, не се чуди. Времето показва най-добре.
аз съм много доволна от нета. чрез него открих много приятели, с които общувам реално от години вече. благодарение на него поднових и някои стари приятелства, които отново избухнаха с пълна сила. и най-накрая - чрез него косвено намерих и Любовта :)тук хората контактуват помежду си на ниво "душа", което е голямата му ценност, според мен. няма значение как изглеждаш, как си облечен, на колко години си... важни са само думите ти и това, което можеш да покажеш от себе си като отношение към света.
ОтговорИзтриванедам, май рано или късно всеки се замисля за тия неща. и аз съм против това безразборно раздаване на титли "приятел". и съм си патила от това (за който не е чел или е забравил - http://garga-blog.com/personal/et-tu-brute/ )вярно, има си и плюсове - че срещаш много хора и с някои от тях наистина си допадаш понякога, но това за времето важи с пълна сила - тези "приятелства" са много, много нетрайни. е, сигурно някъде има и изключения.
ОтговорИзтриванеСигурна съм, че всеки говори от личен опит и наблюдения, но в крайна сметка как ще се развият нещата и докъде ще стигнат, показва една максимчица:
ОтговорИзтриване"Всеки иска приятели, но не всеки може да бъде приятел".
Ако реалните хора, с които реално говорите във виртуална среда са такива, каквито и лице в лице, те ще оправдаят званието "приятел". Но само от вас зависи дали ще проверите доколко има припокриване и как ще се развиват нещата нататък. И да, аз също срещнах човека до себе си чрез социален сайт :)
И какво странно има - това е поле, в което има безкрано търсене и разминаване. С някои ще се намерите, с други няма да се получи, но всеки среща някого. Останалото е въпрос на отношения :)
Големият въпрос не е кого можеш да наречеш приятел или познат, а какъв е смисълът и качеството на комуникацията ти с тях - какво научаваш, какво научават от теб... :)
@Ясмина, аз също съм намерил хора, които без колебание приемам за близки. Не само в блоговете.
ОтговорИзтриване@Гарга Рошава, ами както навсякъде. Времето е жесток съдия, за всичко нетрайно.
@Хриси, това е безспорно. Научаваш много. Достатъчно е да си отворен към другите.
аз пък моите хора ги открих най-вече в музикалните форуми :)
ОтговорИзтриване