За качеството

Изберете българското! Подкрепете родната икономика!
Лозунги, лозунги, лозунги....
Дали обаче българските фирми в по-голямата си част, заслужават доверие? В последните години вече подобни гласове не са толкова натрапчиви, но имаше време, когато бяха ежедневие. Последният път, когато го чух беше от туроператорите, които призоваваха да се почива в България, не заради друго, а защото щели да фалират.
Потребителите обаче се делят основно на две групи. Едната (по-голямата) притисната от безпаричие се придържа по принуда към лозунга: Изберете евтиното!. Другата бавно, но неотклонно спазва единственият правилен лозунг: Изберете хубавото!
Защото пиша днес за тези неща? Повод е покупката на мой познат и приключенията му с нея. Човекът си купува бойлер. Български бойлер. Предполагам, че не това, че е български го е накарало да избере него. Най-вероятно, малка разлика в цената е била решаваща при избора, а също и гаранционна карта, сертификат на който пише, че фирмата е сертифицирана по ISO 9001 и примамлив външен вид. Изненадите започват още с монтирането. Бойлерът тече и естествено е направена рекламация. Оказва се, че при стягане на фланеца, някой толкова се е престарал, че е повредил резбата и дефекта е фатален. Следват разправии, а от фирмата отказват за заменят бойлера, твърдейки, че това не е може да се е случило при тях.
В случаят няма значение продуктът, а отношението и заблудата относно гаранциите за качество. Пред последните десетина години, повечето средни и големи фирми се сертифицираха по различни международни стандарти. За голяма част от тях и държавата, а и ЕС отпуснаха пари с цел повишаване конкурентната способност на българските фирми. Парите бяха усвоени, а резултатът е нулев. Най-известен и най-разпространен е стандартът IS0 9001, който вече много български фирми притежават, закачили са го на видно място и са сложили знакът му навсякъде върху изделията си. Често чувам, че той гарантира качеството.
Пълна заблуда и неразбиране!
Стандартът гарантира при спазване от страна на фирмата, проследимост и повтаряемост в производственият процес. Той е създаден да облекчи и подобри процесите в самите фирми, а качеството да се постигне въз основа на по-добрата организация.
В България обаче още при внедряването на системата, се допускат сериозни грешки. Повечето от фирмите прибягват до услугите на платени консултанти работещи на парче. Други пък просто копират нужната документация от друга фирма. В резултат се получава тромава процедура, която вместо да облекчава, затруднява работата и всички гледат да я заобиколят. Резултатът е с обратен знак. Фирмите хвърлят средства и усилия на вятъра, а страдат и потребителите.
Сертифициращите и проверяващи фирми също претупват нещата. За тях е важно да си прибират редовно парите. Преди години един одитор директно си каза, че няма интерес да отнема сертификата, защото: „Времената са тежки, а пък Вие си плащате редовно вноските.”
Има ли изход? Всъщност има и той е държавата да си поеме функциите. На първо място в защита на потребителите и контрол над производителите и доставчиците на услуги. Като потребители, малко ни касае, дали фирмата е българска или чужда. Важното е стоката или услугата да са с гарантирано качество, защото тогава водейки се от принципа: „Избери хубавото!”, ще се доверява и на българските фирми. Дотогава само ще се лъжем, че имаме наистина работеща пазарна икономика.
Искаше ми се да засегна и начините за подобряване на качеството в българските фирми, но ще стане прекалено дълго. Очевидно, че пазарните механизми не действат, или ако действат това става много бавно. Принципите за осигуряване на качеството са известни отдавна. Не са се и променили много, от хиляди години.
Но за тях утре.

.