Събуждането на пролетта

Зимата бързо отстъпваше и настъпиха топли дни. Още от ранна сутрин, зажаднелите за слънчева светлина и топлина животни, се събираха на полянката край реката. Там се припичаха по цял ден, разменяйки мързеливо по някоя дума.
-Ех!- блажено се изтегна Вълкът.- Дойде най-после пролетта. Мислех, че старите ми кокали няма да усетят никога повече топлина.
-Ех!- обадила се и Лисицата.- Наистина пристигна пролетта. Вчера хвърлих в шкафа зимното кожухче. Сега мога да блесна в цялата си красота и елегантност.
-Пристигнала ли?- настръхна един черен Кос, кацнал едно напъпило дръвче.- Не е пристигнала, а аз я доведох! Ако не бях аз....
-Не е вярно! – обади се пролетният Минзухар.- Пролетта дойде с моето разцъфване. Дойде в мига, в който отворих цветовете си.
-Я, стига глупости! - изръмжа Мечката.-Ако не се бях събудила, Пролетта никога нямаше да дойде!
-Каква Пролет? За какво говорите? - изгукаха два гълъба откъсвайки за миг очи един от друг. След това се притиснаха и забравиха за всичко.
-Всички бъркате!- важно се намеси Бухалът.- Пролетта се роди от последната снежна купчина на хълма. Всяка година се ражда отново и отново. Разцъфва и дава любов и надежда на всички, а после се изчерпана се стопява до другата година. Някога на Земята е нямало пролет. Имало само два сезона- студената Зима и горещото Лято. От тях се родили Пролетта и Есента. Зъл магьосник разделил двете сестри завинаги. Затова всяка година, когато и дойде времето, Пролетта търси своята сестра. Не я намира, но раздава любовта си към нея на всички. Раздава и надеждата, че някой ден ще се срещне със сестра си. Не се жали и когато силите и свършат, се стопява и изчезва до следващата година. Когато дойде времето на Есента, тя не намира следите на сестричката си. Затова е тъжна и мрачна и предава настроението си на всички.
- Хубава приказка!- премрежи очи замечтано Лисицата.- Какво ли ще ни даде тази година пролетта? И аз искам малко любов и надежда, но дали ще стигне за всички?
-И аз искам!- намеси се Вълка.
-И аз искам!
-И аз!
-И аз!
-Ще стигне!- казал Бухалът.- Ще стигне, защото Пролетта не раздава само своята, а събужда и нашата. Тази която носим в себе си. Искаме ли я, Пролетта ще ни помогне.
-Каква Пролет? За какво говорите? - изгукаха двата гълъба откъсвайки за миг очи един от друг. След това се притиснаха и забравиха за всичко.....