Всяка година в началото на лятото в гората се провеждало състезание по бързина. Както и може де се предположи, Заекът участвал във всяко. Не само участвал, но и печелел.
Изредили се всички животни, но никое не могло да го победи. Тази година на старта пред лъвската пещера, никой не посмял да се включи. Всеки се дърпал, защото не искал пак да загуби.
Да, но състезанието било традиционно и трябвало да се проведе.
Събрали се на съвет животните и след дълго умуване избрали Охлюва за противник на Заека.
Охлюва не бил съгласен, но само той не бил участвал и губил, а и докато успее да каже: „Не!”, вече го били изправили на старта.
Състезанието започнало и докато Охлювът разбере заекът вече бил изчезнал зад първият завой. С огромни скокове се втурнал през пред една полянка, но кракът му се оплел в тревата и паднал на земята.
Останал Заекът неподвижен цяла минута, после внимателно размърдал лапи, но нямало нищо счупено. Дори и не се бил натъртил и можел да продължи състезанието. Победата му била в кърпа вързана, само трябвало да стане и продължи.
Лесна работа, но незнайно защо, заекът останал да се излежава на тревата. Харесало му да лежи и гледа небето, без да прави нищо. Слънцето припичало, а лек ветрец галел лицето му и донасял песента на гората.
Полежал заекът час-два. После станал, откъснал едно цвете, помирисал го и го закичил зад ухото си.
И тръгнал напред. Само, че не по трасето на състезанието , а напряко през гората. Не тичал, както винаги. Вървял бавно, много бавно.
Стигнал да поточето и дълго седял на брегът му, загледан във водата. После цял час хвърлял малки камъчета и броял кръговете, които правели.
После се изкачил се на хълма и останал там загледан в зеленото море, докато залезът обагрил всичко в червено. Тогава усмихнат тръгнал към домът си.
Тъкмо бил слязъл от хълма и го стреснал гръмогласен рев. Идвал от поляната пред старият дъб, където бил финалът на състезанието. Там животните приветствали победителя. Охлювът бил пресякъл финалната черта.
Когато Заекът стигнал, всички започнали да му се смеят и да се подиграват с него.
-Е, как е чувството да си втори?- го попитала Лисицата.- Най- после и ти загуби.
- Загубих ли? – усмихнал се Заекът, свалил цветето от ухото си и до подал на Лисицата.- Грешиш, Лисо. Днес спечелих нещо по-ценно, от всички купи и медали и мисля, да продължа да го правя всеки ден.
.
Де да имаше повече зайци като тоя :)
ОтговорИзтриване:)Поздравления!Чудесно ,но...
ОтговорИзтриванеВладо, правил съм много пъти като заека, и трябва да направя едно уточнение, което няма така пряка връзка с текста, но е доста важна : В случаите, когато друг е организирал състезанието и очаква някаква изгода от твоето представяне, номерът на заека не се разминава само със смях на публиката :))
Да, все бързаме, гоним нещо, а нещата около нас остават незабелязани :)
ОтговорИзтриванеЖивотът не е състезание!
Позната и поучителна приказка от детството,упорития и мъдрия все пак е победител:)
ОтговорИзтриване:) Май твърде често взе да ни избива да печелим по подобен начин! Дали е от възрастта, м?
ОтговорИзтриванеАз пак ще се съглася с Кръстю, защото много хубаво го е казал. Състезателите се потят за слава, а организаторите обират истинската полза. И съм сигурна, че се хилят от сърце, гледайки напъните на бягащите зайци ;)
ОтговорИзтриване@Руми,всеки заек може така:)
ОтговорИзтриване@Кръстю,прав си, на зависи от заека. Има всякакви и скоро ще разкажа пак за един от тях:)
@Дани, не е нужно дори да спираме. Просто трябва да намалим скоростта.
@Всеки стига до соята победа.За някои е медал, а за други настроение.
@Глокси, ако е от това, са прави хората,че възрастта има и хубави страни:)
@fokusbokus , докато има желаещи за купите, ще има и организатори. Но така май ще бъде винаги:(
Охлювите не са това което са ;))
ОтговорИзтриванеНужно му е било на заека нещо да го спъне и да прекъсне вечното бързане, та да може да усети красотата край себе си...
ОтговорИзтриванеАко някога направят виртуален Клуб на разказвачите на мъдри истории, познавам поне трима тук, начело с теб, които трябва да се включат в него-ставате все по-добри :)
Четох с удоволствие, благодаря!
Мисля, че това е едно от най-умните и най-прекрасните неща, които един заек би могъл сам да си подари :))
ОтговорИзтриванеКога ли и охлювът ще спре да бърза бавно?!
ОтговорИзтриванеЕмо и зайците:)
ОтговорИзтриванеЛара, не мисля,че мога да съм в такъв клуб. Просто не съм наистина добър. Това не се учи. Или го имаш или не:(
Браво на заека:)Дори и да не го последва човек напълно. Може от време на време да поспре, да се огледа, да помирише цветята, да се събуе бос по тревата , да послуша пттичките и да зарее безгрижен поглед в небето.Поздрави, Влади:)Лека вечер на всички:)
ОтговорИзтриванеЗаекът е изгубил концентрация, разсеял се е... Професионалистите не правят така. Мисля, че това ще се отрази на бъдещото му развитие: Разочаровал е феновете, спонсорите и всички букмейкъри... Това няма да му се размине току-тъй...
ОтговорИзтриване