Годините

Годините прелитат като малки гари,
и светлините им остават някъде назад.
На времето сланата косите ми попари,
а бръчките роят се и роят.

Кормилото отдавна не е във ръцете ми.
Спирачки няма този влак.
Дори да скочиш във движение,
встрани от релсите е само мрак.

Посоката напред е само
и гарите отдавна не броя.
Назад остават в мрака
неизживените неща.

Не се обръщам, нямам време.
Неизживяното не ще си върна.
Човекът няма много време,
напред вървя, напред вървя.

На днешния ден преди 46 години съм се бил родил. Не помня деня по разбираеми причини, но от разказите зная, че не съм бързал да започна приключението наречено живот. Бил съм ревливо бебе, но това е минало.
Днес животът ми не е идеален, но ако можех да се върна, сигурно бих допуснал същите грешки и бих си блъскал главата в същите стени. Не мога да кажа, че не съжалявам за пропуснатите възможности.
Да съжалявам, но не прекарвам дните си в ровене в спомените. Пред мен е живота, който ми остава и не искам да прелетя през него. Искам да изживея всеки миг, добър или лош. Не бързам за никъде, но и не искам да спирам на място или да вървя назад. Всъщност и да исках, не мога.
В животът има само едно посока- напред, напред, напред.
Вече не броя годините и днес няма да е специален ден. Ще е ден както всички останали. Разбира се, усмивките ще са повече и ще почерпя. Започвам с вас, гостите тук, които за трите години в нета станахте част от моя живот.
Ето тортата:

А това е любимата ми песен, поздрав за всички, които се отбиват тук.



Пиенето ще си носите сами. Криза е бе, хора!