Те са навсякъде. Подредени звуци, понякога бавни, а друг път задъхани. Дори не се замисляме как и защо ги използваме. Дали ще бъдат меч в ръката ни, или шит, решаваме ние.
Понякога ги събираме в корав юмрук и ги стоварваме върху другите. Тогава от думите оставят рани и боли, а колкото и да е странно, ни трябват други думи за лечение.
Понякога събираме думите в длан и с тях можем да погалим, дори туптящо в гърдите сърце.
Изпяваме ги в химн на радостта, а после със тях изплакваме мъката си. Изграждаме стени и ги събаряме, за да ги построим отново.
Думите – подредени звуци, които подреждаме а след това изстрелваме като куршуми.
Единствено със думите успяваме да контролираме времето. За бъде днес и вчера и утре в един миг. Прескачаме от древни времена до бъдещето и се връщаме отново в нашият свят.
Вчера, обаче се замислих за едни думи, които притежават повече сила- неизречените. Уж ги няма, а са могъщи.
Ако думите могат да направят рана, неизречените могат да убиват.
Ако думите могат да направят дупка, неизречените правят пропасти.
Ако думите могат са издигат стени, неизречените издигат планини.
Друг път една неизречена дума, може да спаси човешки живот.
Обърквам се и си спомням, как често казваме:
-Това са просто думи.
Думи, думи, думи. Събираме ги, променяме редът и значението им.
Думи, думи, думи. Изречени или премълчани, винаги различни, като хората, които ги използват.
Без нас хората, те са нищо. Ние ги правим добри или лоши. Ние ги изстрелваме срещу приятел, или ги премълчаваме. Ние галим с тях или удряме жестоко.
Думите, това сме ние и когато казваме:
-Това са просто думи.
Всъщност казваме:
-Това са просто хора!
Добри и лоши, честни и лицемерни, обичащи и мразещи. Просто хора.
.
Думите това сме си ние .
ОтговорИзтриване:)) "В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото." (Йоан 1:1)
ОтговорИзтриванеКръстю ми взе ДУМИТЕ от устата :))
ОтговорИзтриванеДумите никога не съм ги обичала, ясна форма на неясно съдържание, т.е. точно това, което казваш и ти, от говорещия зависи какво ще извае от тях - нова вселена или ще срине съществуващата.
ОтговорИзтриване"Който не разбира думите, няма да разбере и мълчанието." Мисля, че наближава времето, когато хората ще се разбират без думи (и без това смисълът им в днешно време е почти винаги двусмислен, въпрос на субективно разбиране). Все по-често премълчаваме; говорим това, което искат да чуят; дори лицемерничим с думите, лъжейки. Мисля, че вече изгубиха истинската си стойност и предназначение. Никой, на никого не вярва - защо да се хабим да убеждаваме или разубеждаваме някой, когато така или иначе, той ще направи това, което е решил. Остава стойността на вътрешната реч и диалозите със себе си. Хубава тема, ще става все по-актуална. Поздрав!
ОтговорИзтриване@Руми, точно!
ОтговорИзтриване@Кръстю,fokusbokus, този път не познахте. Цитатът е един от примерите, как думите се използват без да се замислим, просто защото някой преди нас ги е използвал. Това изречение не е на място там от където го знаем. Не съответства на логиката, хронологията и ако се замислите ще се съгласите. Най-куриозното е,че двадесет века след това поколенията го цитират без да се замислят, просто защото звучи добре:)
@sky_mender, а може би това не е недостатък, а начин да се докоснем от разстояние.
@Lana, не винаги. Не винаги са лоши. Все пак те са и най-доброто лекарство, което познаваме:)
Сетих за баснята за мечката и ловецът-показателен пример за силата на думите :)
ОтговорИзтриване"Дали ще бъдат меч в ръката ни, или шит, решаваме ние." сигурно си имал "щит" предвид тук.
ОтговорИзтриванеНо МНОГО ми харесва в този вариант.
На чия логика и хронология ?!:))
ОтговорИзтриванеИ ако се замислим , ще видим тавтология :логос преведено значи мисъл.
И казано е ,че сме направени по "образ и подобие".
Виж разликата между подобни и еднакви триъгълници."Логиката"е същата.
Атеистите много често правите тази "малка" грешка ,отъждествявате подобие и еднаквост.
Не напразно на едно друго място е казано:(по памет):"Може ли гърнето да дири сметка от грънчаря защо така го е направил?" :)
---
Това е нечовешко, разбира се ,има къде по-човешки религии :)
---
Пък и това, че нещо се повтаря 20 века ,значи че "глупаците" не сме се свършили.
Сега пък да не се обидиш?
За година и половина научих и друго- че за хората ,предпочитащи писмената, пред устна изява думите имат имат някаква наистина сакрална стойност, нещо като боите за художниците и още, че хуморът е "деликатна работа":)))
Впрочем, грешката е моя,"забравих", че за думите е важно къде, на кого и как ще ги кажеш (напишеш).
ОтговорИзтриване---
Ето това ,горното трябваше да бъде коментарът ми.
Но съгреших и се поддадох на изкушението да видя реакцията ти :)))
@Kal4o, да баснята е хубава, но се замислих за друго. Защо само лошите думи не се забравят?
ОтговорИзтриване@altair,определено не е нарочно, а поредната ми небрежност, но пък има логика в твоите думи и ще го оставя така:)
@Кръстю, впусна се със жар да защитаваш, текст писан от човек, който дори не е бил очевидец, обаче твърдиш, че текста е божие дело:)Не помня някъде Бог да е забранил и мисленето. Колкото до реакцията ми знаеш, че не ме интересува религията и избягвам да пиша за тези неща. Уважавам правото на всеки да си вярва в каквото иска, стига да не натрапва вярата си на другите, а ти определено не се съобразяваш с това:(
Не защитавам никого, и не твърдя ,че текста е божие дело, прочети го пак и ще видиш, че по точно нападам теб и си прав,че в случая съм меко казано несъобразителен и натрапващ се, но си признах по-горе, че съгреших, нали?:)
ОтговорИзтриванеГрешката няма да се повтори,лека нощ и утре е ден.И нова приказка :))
Е аз пък ще се погрижа грешката да не се повтори и всеки коментар, който е в тази посока просто ще бъде изтрит:)
ОтговорИзтриванеДаже направи и показно :)))
ОтговорИзтриванеДобро утро и приятен ден. Днес ми е весело, дано е за дълго!:)
Някои говорят красиви думи,а имат грозни мисли...
ОтговорИзтриванеХареса ми онази част за неизказаните думи.
ОтговорИзтриванеА иначе думите, освен всичко изброено , са и образът, домът на мислите ни.Просто така сме устроени - мислим чрез думи. Така, че неизказаните думи са непомислени мисли. Изглежда сме свободни сами да сътворяваме вселени в матрицата(си).