Днес е първи май. Дата, която всяка година се отбелязва, като Международен ден на труда. Историята и започва от 1886 година, когато в Чикаго се провежда стачка с искане за осем часов работен ден.Преди години ни казваха, че труда е хубаво нещо. Необходимост за всеки човек и основа на развитието. Не само на обществото, но и за отделния негов член.
Трудът бил благо и удоволствие и само несправедливото разпределение на средствата за производство, разваляло всичко. Казваха ни, че да се трудиш за общото благо, без да искаш нещо в замяна е най-ценното нещо. Нещо подобно на мравките в един мравуняк, или на пчелните кошери.
Само, че благото отново беше само за някои. Както винаги и тогава имаше хора, които през целия си живот не пипваха нищо, а ако се изпотяваха някога, причината не беше трудова дейност. Нищо ново под слънцето.
Още в древни времена при хората трудът е имал различно значение от това в другите живи общности на земята. В началото хората са полагали труд, за да задоволят собствените си нужди и тези на близките си. Не им е трябвало много, но за разлика от животните и насекомите, хората не са се задоволявали само с това, което им е необходимо. Искали са повече и повече, а трудът е бил начин да си го набавят. В един момент, хората разбрали, че с определени оръдия на труда и с организация, могат да произвеждат многократно повече. След това са открили, че могат да заменят излишъците с неща, които нямат.
Дотук добре, но след това основната цел на труда се е променила. Вече за част от хората, не е била задоволяване на потребностите, а натрупване на излишъци. Проблемът е, че от тези излишъци, не се ползват хората, които работят.
Технологиите, вместо да са ни в помощ, на практика единствено намаляват реалните работните места. Извън тях, човек няма начин да оцелее днес. За да се замаскира проблема се, създават изкуствено заетост в непроизводствените обслужващи и контролиращи сектори.
Друг проблем според мен, е че за да се увеличат печалбите, се поощрява отново изкуствено потреблението. Днес от всякъде ни засипват в реклами, които ни убеждават, колко ни е нужен поредния продукт. Убеждават ни, как не можем да живеем без него и много хора се поддават на тези внушения.
Само, че рано или късно тази кула ще рухне. Какво ще правим тогава?
Не мога да цитирам точни данни, но от това което зная, не само в България, хората заети в производството намаляват. Ако извадим от бройката и хората заети с непроизводителен труд, цифрите ще станат още по-малки.
Технологиите са се развивали и днес продължават, но това не е облекчило много труда ни. Единствената разлика, е че днес работим за себе си все по-малко време. На практика само час или два от осемте работни часа, човек работи за себе си. През останалото време труда му отива за другите.
Дали можем да променим нещо днес, или в обзоримо бъдеще?
За съжаление не е. Трудът е необходимост за съществуването . Дори и в случаите, когато професията съвпада с интересите на отделния човек, необходимостта е основното. Човек извън пазара на труда се превръща в аутсайдер.
Така, че днешния ден не е празник. Не е и ден на трудещите се. Мисля,че е ден, в който трябва да се замислим, накъде вървим.
