Вече сме в първия ден на Новата Година. Празниците са отминали и скоро ще ги забравим. Ще продължим напред в забързаното си ежедневие, имащо само една посока- напред.Напред към Новата Година. Казваме, че Новата Година носи нов късмет и надежда, но да си призная, не се радвам на започването ѝ.
Старата година беше тежка. Не само за мен, но и за много хора, които познавам. Не искам да правя равносметка за старата, няма да правя планове и за новата. От една страна причината е в натрупана умора, а от друга е може би това, че остарявам.
Не! Това не е липса на мечти и желания. Имам си ги, но вече зная, че припряността е враг. Зная и, че планирането във времето е капан. Броенето на секунди, минути, часове, дни, седмици и години е грешка. Това броене и планиране може да е удобно за бизнеса, може да е удобно за историците и за прогнозата за времето, но не за човешкия живот. Събитията в него се измерват с общоприетите единици за време, само в миналото, а то е без значение. В бъдещето, което е важно за нас, времето се измерва само с интервалите между две събития. Няма значение, колко време е минало между тях. Няма значение колко години са минали, а колко събития, които заслужава да запомним, се ни се случили.
Затова важно е не наличието на планове и графици, а наличието на мечти и желанието да ги осъществиш.
Е, за Новата Година, поне мечтите ми са в наличност. Някои се влачат от миналата година, а има още по-древни, но както казах в тази област времето е с други измерения. Затова няма да ги подреждам по важност или в измислен ред. Просто ще запазя енергията си, за да им помогна колкото мога. Ще запазя енергия и за радостта от всяка сбъдната мечта.
Честита Нова 2012 Година! Нека през нея всеки да има повече сбъднати мечти!
