Вчера следобед видях, че в блога имам 999 публикации. Днешната е под номер 1000. За малко да пропусна тази цифра, защото това не е нещо, за което следя. Не е и голямо постижение, въпреки че пиша често и редовно. Все пак тези публикации са написани за близо четири години. Първата, която я няма тук, е от 31 декември 2008 година. Не виждам и някаква символика, че това съвпада с началото на Новата година.
Все още помня онова време, но вече не се чудя имам ли какво да кажа. Днес по-скоро се чудя, дали си струва да казвам всичко, което ме вълнува.
Тогава се чудех, дали на някого ще му е интересно да влиза тук, а днес се чудя, докога аз ще имам желание да пиша тук.
Иначе сухата статистика показва над 100 000 посещения на година и 7500 коментара, без десетина изтрити и към стотина в папката за спам. Само че, това са само цифри и повече ме интересуват хората, до които се докосвам всеки ден, чрез написаното от тях.
Все пък цифрата е кръгла и ще я отбележа, като се надявам следващите хиляда публикации, да са ви също толкова интересни, както предишните.
Не зная, дали ще ги има, но мога да ви обещая нещо друго.
Всичко написано тук ще е защото съм имал нужда да го напиша и споделя. Това е смисълът на блоговете. Всичко друго е:
Суета сует и всяческая суета.
Хиляда е добре :)
ОтговорИзтриванеНе е малко за четири години и не се учудвам, че е почнало да ти писва. Въпросите, които ти се въртят, са въпроси, които кажи-речи всеки с блог си задава по някое време. Идва такъв момент. Писането на блог отнема време, малко или повече енергия и когато насреща има липсващо отношение, тогава въпросите започват да идват. Ние изразяваме своите мисли и работи, дето ни вълнуват публично, тоест да ги видят другите и може би да вземат отношение. Нещо, като да кажеш "здрасти, искам да си поговорим за това", но се оказва, че масово си говорим сами. Забравих кой от приятелите във фейсбук каза съвсем наскоро, че блоговете западат заради фейсбука. Може и така да е, всяко нещо си има своето време, може времето им да е минало още преди да е дошло. В една песен се пее "видеото уби радиозвездите". Е, в нашия случай е "фейсбук уби блоговете".
Ама ти не бързай да слагаш катинара де, по-добре късно, отколкото рано ;)
Никога не е рано за катинара, а блога за разлика от фейса изисква внимание и грижи :)
ИзтриванеЧестито,Влади! Това ми е най-интересния блог,който чета...има и още няколко,които спадат в това число.Силно се надявам,че ще продължаваш да пишеш.Не съм съгласна с Митко,че фейсбук засенчва блоговете...по-скоро обратното - тук ви четем всеки ден,иначе може и да пропуснем - ние,които не пишем .Много щастие и успех през Новата година ти желая!!!
ОтговорИзтриванеБлагодаря! Само че, Митко е прав донякъде за фейса. Повечето от новите познати следят само клипчетата и картинките в потока.Искат всичко да им е на едно място и май такова е бъдещето.
ИзтриванеЧестито!
ОтговорИзтриванеБлагодаря!
ИзтриванеЧестито! Мисля че ако всеки път като влезнем да пишем и мислим дали си струва да пишем, наистина Фейса ще спечели. Струва е някаква цена, която се определя и тогава става квото става.
ОтговорИзтриванеПишеш и пускаш. Аз така правя.
А и твоите приказки все още са си интересни за гостите. :)
Да, интересни са за гостите. Въпросът е докога аз ще ги пиша:)
ИзтриванеЧестито, Влади!
ОтговорИзтриванеСпомням си, че когато бях "начинаещ блогър", /то дали съм друго и сега ;)/
ти ми каза, че приемаш всеки дошъл в блога като твой гост. Това много ми хареса! Истина е, че тук се чувствам уютно, а и не само аз. Както казва Кети, не са много местата в нета където се чувствам добре приета като гост.
За чуденето... не се чуди. Сигурна съм, че щом имаме желание дори и две думи да напишем, значи си е струвало. Най-вече заради себе си. А другото... толкова си прав... суета...
А що се отнася до ФБ... някъде срещнах определение за него - световен клюкарник... ами хареса ми ;). Не мисля, че изобщо може да бъде конкуренция на блоговете. Разбира се, това си е моето мнение. Не оставям често следи в коментарите, но днес... някак ме провокира.
Блоговете зависят само от нашето настроение и желание. А аз се надявам твоето настроение да не те напуска, защото обичам да идвам тук на гости ;) :) :)
Радвам се, че се чувстваш така и винаги си добре дошла:)
ИзтриванеЧестито, още много по толкова и все така интересни.
ОтговорИзтриванеЗа бройката не зная. Ако някой преди четири години ми беше казал, че ще стигна тъкъв обем, щях да му се изсмея. Иначе за интереса , това е уважение към редовните гости. Малко ми е съвестно да ги разкарвам до тук, без да има за какво. Днешният мост е от редките изключения:)
Изтриване:) Хайде, да помилиониш!(без да се чудиш толкова :P)
ОтговорИзтриванеEeeeeeeeeeeee! Това значи да пиша поне до пенсия :) Всъщност има ли пенсиониран блогър?
ИзтриванеЧестито и от мен!
ОтговорИзтриванеЧестито ти първо хиляднописание и нова 2013-та година, Влади!
ОтговорИзтриванеБлагодаря! Второ тази година няма да има. По-скоро ще намаля темпото, съдейки по предишните години, но ще видим.
ИзтриванеЧестито, Владо!
ОтговорИзтриванеВинаги има какво да прочета при теб!
И ти винаги, когато искаш нещо да ни кажеш,пиши!
С пожелания за една хубава година!
Благодаря, Дани!
ИзтриванеЧестито! Още дълги години и още много по хиляда:)))
ОтговорИзтриванеПомня, че като дете често си пожелавах книги с приказки като подарък, а после карах, родителите ми да ми четат:))) Твоят блог върна в ежедневието ми част от магията на детството!
Знаеш ли, че всщност в началото, когато започнах приказките бяха изключение. После блога тръгна по своя път, но утре може да избере друг. Само че, написаното остава и дори след години отново е интересно. Това ме радва най-много.
ИзтриванеЧестито! Сериозна бройка! Все така и много вдъхновение, Влади!
ОтговорИзтриванеБлагодара, Цветанке!
ИзтриванеВлади, желая ти здраве през новата година. Това е най-важното!
ОтговорИзтриванеДа, Петя!
ИзтриванеТова изобщо не е малко нито като време, нито като теми, които са те вълнували. Поздравления за жизнеността ти.
ОтговорИзтриванеБлагодаря! Чудя се само, дали не можех да вложа енергията в нещо полезно за самия мен:)
Изтриване