Принцесата воин

Някога, много отдавна, в едно царство се родила принцеса. Родителите и имали вече големи три сина и не се зарадвали много на изтърсачето. Баща и бил велик воин и по цял ден обучавал братята и за времето, когато те ще водят войската. Майка и пък по цял ден се занимавала с градината си, искайки да я направи най-красивата на света.
Принцесата била кротко дете и по цял ден играело само с куклите си, без да протестира. В очите и имало тъга, че никой не и обръща внимание, но нямало кой да види.
Едно лято на гости им дошъл царят на съседното кралство. Синът ме бил малко по-голям от принцесата, но вече името му било известно, като майстор на меча, лъка и ездата.
Възрастните се оттеглили да говорят за важни дела, а децата останали сами.
За учудване на принцесата, принцът и обърнал внимание. Не се смеел от куклите и, като братята и, говорел с нея и се отнасял към малката принцеса с уважение. Бел непрекъснато до нея и изпълнявал всяко нейно желание.
На другият ден, принцесата го помолила да я научи да язди, да стреля и да върти меча.
-Не е толкова лесно!- казал принцът.- Самият аз се уча, откакто съм проходил, а има още много неща, които не зная. За да се научиш, трябва всеки ден да се упражняваш, но пък защо да не ти покажа.
Принцът предал на принцесата първите уроци. Този ден тя много пъти падала от коня, но не се отказала. Тетивата изранила пръстите и, но успяла да пусне първата си стрела. Мечът бил по-голям от нея, но успяла да го вдигне над главата си.
На другият ден принцът си заминал. За принцесата започнали отново скучните дни, в които никой не и обръщал внимание, но тя имала цел.
Всеки ден от ранни зори се упражнявала. Не жалела крехкото си тяло и вечер често не можела да заспи от умора.
Ден след ден. Година след година се упражнявала принцесата и се превърнала в непобедим воин. Когато пораснала предизвикала братята си и ги победила. Баща и най-после и обърнал внимание и и поверил войската.
Принцесата се втурнала в битки и печелела всяка, която започнела. Царство след царство се подчинявали на волята и. Всички прекланяли глави пред нея и славата и се носела надалеч.
Когато баща и починал, тя се възкачила на трона, но не спряла да търси и печели битки.
Само едно царство избягвала. Съседното, където живеел принцът, когото познавала от дете.
Минали години и дошъл ред и на това царство, но за първи път принцесата не можела да победи. Срещу себе си имала велик воин и силите били равни.
Много пъти се сблъсквали армиите. Много пъти и двамата водачи излизали в битка един срещу друг, но победител нямало. Воювали години, но краят не се виждал.
Един ден принцесата била излязла сама в полето на разходка и срещнала принца. Той също бил сам. Вървял замислен и разсеян, до мига, когато се озовали очи в очи.
Принцесата извадила меча и се хвърлила без да се замисли, но се подхлъзнала и паднала на земята. Животът и бил в ръцете на принца, но вместо да я убие, той и подал ръка и я вдигнал от земята. Погрижил се за навехнатият и крак и я понесъл на ръце към станът на войската и. Мълчал през цялото време, а и принцесата не промълвила нито дума.
Когато станът се видял в далечината, принцът я оставил под едно дърво. Тръгнал си, но след няколко крачки се върнал.
-Искам да те питам нещо, принцесо. Защо? Защо се впускаш в битка след битка? Защо не спираш нито миг да търсиш нови битки? Защо дори когато видя, че не можеш да победиш, отново и отново опитваше?
-Защото само така, хората ще ме уважават и забелязват. Защото искам целият сват да е в краката ми. Защото искам и ти да си в краката ми, както някога, когато бяхме деца.
Принцът се засмял, махнал с ръка и си тръгнал, но пак се върнал.
-Не зная за света, принцесо. Не зная за другите хора, но аз съм в краката ти от първият миг, когато те видях. Винаги съм бил там и винаги ще бъда. За това не е нужно да водиш битки. Тази битка си спечелила отдавна.

....