От днес вече съм горд стопанин на блог. Имам и първата си публикация.През половин час проверявам, дали някой я е прочел и дали е харесвана. Вече успях и да се похваля на познати.
Защо е тази суета? Защо мнението на околните е толкова важно за нас? Нима никой не осъзнава, че всичко важно на този свят е казано и то по начин по-който дори да живеем 1000 години не можем да го кажем?
Не мога да дам отговор. Просто ми харесва самия процес на писане и споделяне и дори да знам, че повтарям чужди мисли не се смущавам, защото те са в синхрон с моите.
02.01.2009год.
От днес рещих да прочета всички неща .Тази ми допадна с това че няма коментар. Не съм си гледала блога от не знам кога ама и не съм кой знай какъв блогер затова от време навреме надниквам тук хем да се уча хем да прочета нещо .При теб има какво !
ОтговорИзтриванеЩе ти трябва доста време. Направо се ужасявам, колко много съм писал за тези девет месеца. Част от постингите са прехвърлени от старият ми блог и затова нямат коментари. Някои харесвам, други не, но първите са ми най-скъпи, защото ми припомнят как започна всичко.
ОтговорИзтриване