Нашият град

Този град, в който аз съм роден
за мнозина навярно е скучен,
разпиляваш се ден подир ден-
просто няма какво да се случи.

Преди много, много години в един хубав пролетен ден вървях по „Главната” улица на родния ми град. Пред мен бавно се клатушкаха две възрастни жени и обсъждаха света от положението на многовековния си опит.
Тоз град да знайш, че умира вече – каза първата. Ти пък! Мчи той умря миналата година. Навръх Митров ден – поправи я веднага втората.
Сега години след това се колебая да давам оценка ,коя е била права.
Градът още го има на картата, строят се нови сгради, кръчмите продължават да се пълнят, както преди. В пазарен ден можеш да се загубиш сред гъмжилото от хора, пазарящи се за евтината стока на амбулантните търговци.

Имаме си всички блага на съвременния свят. Интернет и цифрова телевизия, BILLA, DOMO, наркотици и проституция. Имаме си шишкав кмет, който едва се движи, но затова пък не пропуска случай да си напъни гушката и дори се гордее с това.
Имаме все още две промишлени предприятия, които май ще преживеят още някоя година. Имаме десетина училища, в които учениците май ще станат в скоро време по-малко от учителите.

Какво си нямаме?
Няма ги младите и кадърни хора, които се спасяват кой в София, кой в чужбина и не вярват в светлото бъдеще. Искат да живеят днес.
Нямаме мечти. Мечтите на младите стигат до там, след като завършат да си намерят работа като келнери или магазинери.
Като погледна горното мисля, че все пак първата дама е била права. Само, че много се проточи това умиране ......
Дано бъркам! Колкото и да недоволствам обичам града си. Тук са роднините ми, тук са приятелите ми, тук са местата от най-хубавите ми спомени.



Да, така е в малкия град,
този град старомоден и скучен,
в който друго, освен да се
влюбиш
просто няма какво да се случи.

А песента на “Тангра” си е супер.
Чуйте я:

НАШИЯТ ГРАД

04.01.2009год.