Ежедневие

Защо, когато чуя тази дума винаги асоциацията е "сиво"? Всъщност всеки ден е с нещо различен от другия и трябва само да вдигнеш глава малко по-високо за до го видиш.
Не искам да заблуждавам никого. И при мен е имало периоди в, които ми се е струвало, че съм застанал на едно място, а времето лети покрай мен с бясна скорост.
Ставаш, обличаш се, кафето, цигарата и бързаш за работата, която ти отнема поне 10 часа от съзнателния живот. Работата, която в 99% от случаите мразим, но без която не може. Нали сметките идват с ужасяваща последователност.
След края на работния ден, пазаруваш набързо, хапваш и се пльосваш пред телевизора или пред компютъра и докато се усетиш вече се унасяш в сън.
Започваш да приличаш на трамвай. Дори да искаш да излезеш от релсите, не можеш.

Всеки ден, когато отивам на работа минавам по една улица в края на града. След нея започват хълмовете, а над тях е Планината. Виждал съм гледката хиляди пъти и вече не ми правеше впечатление.
Една сутрин вдигнах глава и спрях на място. Същите хълмове, същата покрита със сняг планина огряна от слънцето. Уж нищо не се беше променило, но все едно някой ми беше свалил черните очила, с които съм гледал. Започнах да си тананикам. Една сълзлива песничка. Сякаш не бях аз. Беше детето, което преди 30 години виждаше красотата навсякъде. Бях сам и добре, че нямаше никой, защото сигурно щях да се притесня и мигът да отлети.

Запомних го. Запомних този момент и ще го помня винаги. Когато денят ти започва с усмивка, не ти се иска да свършва.
От този ден всяка сутрин вдигам глава и търся нещо красиво. Не винаги намирам, но дори самото търсене е приятно.

Ежедневие.
Може най-често срещаната асоциация да е „сиво”, но повярвайте дори сивото има нюанси, а ако вдигнеш глава тези нюанси стават ярки цветове.

03.01.2009год.