В една царство накрай света, преди много години на на трона се възкачил един млад Цар.
Млад бил Царят, но амбициозен и искал да се нареди сред най-великите владетели в света, но скоро бил разочарован и обезверен. Каквото и да правел, другите владетели не му обръщали внимание, а повечето от тях дори не помнели името му.
Царят не знаел какво да прави, за да промени нещата и решил да се допита до най-стария човек в царството. Старецът живеел високо в планината, но всеки ден много хора извървявали дългия и труден път до дома му, за да поискат от него съвет.
Отишъл и Царят при стареца и го помолил за съвет:
– Никой не ми обръща внимание! – оплакал се Царят. – Искам да зная, какво трябва да направя, за да изгрее името ми, както Слънцето и звездите в небето.
– На небето има много звезди и планети. – усмихнал се старецът. – Някои от тях, като Слънцето светят със собствена светлина. Ако си като него, не е нужно да правиш нищо. Планетите пък са тъмни и студени, но гледайки ги, ни се струва, че светят. Те не светят, а отразяват светлината на истинските звезди. Можеш да бъдеш и ти като тях, но помни, че ако се приближиш прекалено много към истинска гореща звезда, ще изгориш. Ако пък си твърде далече, светлината ѝ няма да е достатъчна. Моя съвет е, да потърсиш светлината, която излъчват хората в твоето царство. Ако я отразиш и насочиш в правилната посока, името ти ще грее редом до това на великите владетели.
– Глупости говориш, старче! – ядосал се Царят. – Искам в моето царство и в целия свят, само аз да съм ярка звезда! Ако е нужно, ще открадна светлината на всички звезди и хора!
– Е, ти знаеш по-добре! - отвърнал старецът. – Има и такива звезди на небето. Те събират светлината на всички звезди, близки и далечни. Около тях винаги е светло, но самите те си остават завинаги черни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар