Слушате ли джаз?

По време на следването един семестър ни преподаваше една интересна личност. Не мога да кажа, че съм я запомнил с нещо извънредно, като преподавател. Помня я като жена със стил, която често намираше време да отдели някоя минута да ни поговори за поредният концерт, театрална постановка, филм или изложба, която беше посетила и впечатленията си от нея. Кой слушаше, кой не, но всички гледахме умно, а това и харесваше. В краят на семестъра ни изненада с една импровизирана анкета:
„Каква музика слушате най-често?”
Отговорите бяха: Класическа, джаз, поп и рок. Сложихме по кръстче на анкетите и ги предадохме не излизане.
На следващият ден, преподавателката влезе на лекцията цялата сияеща.
-Знаех си! Знаех си, че вашият поток е съставен от изключителни млади хора. Винаги сте ми бели любимци, но дори и аз се оказах изненадана от резултатите: За 73% от вас предпочитаният стил музика е джаз! Браво! А говорят, че днешното поколение било пропаднало и живеело ден за ден. Че мразело да мисли, че нямало цели и ценности. Винаги съм казвала, че това са глупости.
Резултатите от теста изненадват и нас, но не го показваме. На почивката пием кафе и пушим мълчаливо във вътрешният двор.
-Ама какви сме пичове!- обажда се колега, за когото знаем, че слуша само сръбска музика. – То аз драснах на „джас” напосоки, ама като днес и видях на доцентката физиономията, ми стана мило. И днес да беше анкетата, пак щях да си повторя изборът. Някой може ли да свирне някое „джас”- парче? Наближават изпитите, пък ако си засвиркам „случайно” нещо такова по време на изпита, съм сигурен, че ще има единица отгоре.
Не разбрах дали колегата е свирил „джас” на изпита, но тези дни се замислих за друго. Замислих се за старите любими песни и стилове, които се стопяват и остават сякаш в миналото. Защо ли? Не се ли пишат днес хубави български песни? Няма ли ги творците и изпълнителите днес, та навсякъде се лее чалгата.
Често се чуват гласове срещу чалгата. Критики, твърдения, че ни се насажда изкуствено, но това не променя нещата.
Причината? Поне според мен причината е, че точно това се търси и слуша днес. Всъщност нещата не стоят така от днес и не само с песните. С нарастването на материалните и технически възможности хората започват да предпочитат неща, които не ги карат да се замислят. Неща, които не трябва да помнят и не ги ангажират.
Затова се чете все по-малко. Затова и процъфтяват сапунките, затова и тъпи риалити предавания са най-гледани и коментирани.
Те се гледат, те се продават, те носят печалба, а парите са над всичко. Никой няма да инвестира в нещо, което предварително е обречено на забрава и пренебрежение.
През лятото песен по текст на един отличен поет, когото познавах от блогът му спечели второ място в конкурса „Бургас и морето”. Поетът е Пламен Бончев, а песента може да видите ТУК.
Пламен спря да качва в блогът си внезапно преди около два месеца, но едва наскоро разбрах причината.
Оказа се, че проблемът е финансов и с месеци на може да си намери работа. Получих имейл от хора, които желаят искрено да му помогнат, но финансовата помощ не е решението. Проблемът е в обещството и не може да се решава на парче. Блъсках си главата, но не мога да измисля нищо по-добро. Скоро говорих с един друг поет, който още пише, но от години не публикува нищо. Думите му ме шокираха:
-Що не вземе да нахвърля текста за няколко фолк-парчета? Или пак да наблъска на конвейр една еротична стихосбирка? Харчат се като топъл хляб, пък като стане по-известен и си осигури хлябът може да пише и за себе си.
Това ли е изходът? Това ли е бъдещето?
Иска ми се да съм оптимист, но за съжаление трябва да призная: Това е бъдещето, такова каквото по-голяма част от днешните хора го желаят. Или не сте съгласни? Искате ли да проверим? Ще сложа една анкета: „Слушате ли чалга?”
Ще имате три възможности, но няма да чакам резултатите, а ще ги коментирам предварително.
Отговорилите, че не слушат чалга са излъгали. Дори да не я харесват, я слушат. Тя е навсякъде и няма начин да я пропуснете. Просто въпросът ми е зададен неправилно.
Тези, които слушат чалга няма да коментирам, но това ще е най-голямата група, ако се съберат достатъчно гласове, за да е анкетата представителна.
Давам и трета възможност. Защото все ми се иска да бъркам. Защото ми се иска нещата да не са толкова обречени. Аз ще гласувам за нея. Символично и с малко надежда и за хората, като Пламен Бончев.
Аз слушам „джас”!

* Извинявам се, но махнах анкетата.Беше пробна, но се оказа,че пречи на зареждането на блога.

.