Светът е кланица

„Светът е кланица и всеки се интересува само, да е от страната, която държи ножа.“

Често, когато поставя последната точка на една история, усещам, че това не е края. До скоро обаче, поставях точката и продължавах към друга история.

Вече няколко пъти споменах, че миналата година написах текст, който е значително по-дълъг от приказките, които публикувам тук. Писането ѝ беше експеримент, нещо ново за мен, но се получи нещо интересно. Отне ми около месец време и трябва да призная, че когото поставих последната точка, го направих малко прибързано. Исках да прочета написаното, за да разбера, какво се е получило.

Текстът имаше много недостатъци. Не говоря за правописните грешки, а за неща, които трябваше да се променят или пренапишат. Текстът имаше недостатъци, но не това беше важното за мен. Важното беше, че това беше история. История от тези, които си струва да бъдат разказани.

Текстът отлежа около година. Бях зает с други задачи, а и не знаех, какво да го правя.

Текстът отлежаваше, а аз започнах друг проект, който отново е различен от това, което съм писал досега и може би по-добър. Знаех, че някой ден ще го пренапиша и редактирам, но преди да започна, имах нужда и от мнението на някой друг.

Всъщност имах едно мнение, но авторът му в няколко реда демонстрираше, че може да използва сложни думички, без да каже нищо съществено.

Преди повече от месец изпратих текста на трима приятели. Не са професионални рецензенти, а са хора, които четат много и са формирали вкуса си сами чрез книгите, а не от четене на професионални рецензии.

Получих много полезни съвети и препоръки от двама от тях, за което съм им безкрайно благодарен. Потвърдиха мнението ми, че си струва да отделя време, за да превърна текста в нещо завършено. Единият дори ми даде добра идея нов трети проект, но това ще почака. Нещата трябва да се правят едно след друго и като първа стъпка в тази посока, от днес започвам да работя по редакцията.

Работното заглавие е „ Кланица“, а цитатът в началото, който също ще бъде редактиран е част от текста. Ще го наричам текст, а не книга, защото все още не зная, какво ще правя с него, след като го завърша. Нямам никакви надежди, че мога да го публикувам чрез някое българско издателство, а от опит установих, че самостоятелното издаване е равнозначно на убийство на идеята, книгата да достигне до повече хора.

Това обаче няма значение. Ще му мисля, когато приключа. Сега започвам редакцията.

Не зная колко време, ще ми отнеме, но дотогава ще огранича всичко, което ме разсейва. Няма де се мяркам тук и само веднъж дневно, ще проверявам пощата и съобщенията във Фейсбук. Няма да публикувам нищо тук, освен някоя снимка от седмицата и то, ако съм в настроение.

Довиждане :)