При един известен в цял свят мъдрец постъпил нов ученик. Мъдрецът бил известен в целият свят и фактът, че бил избран да бъде обучаван, изпълвал младият човек с гордост. Само че, още през първата седмица се случило нещо, което го учудило и разколебало.
При мъдрецът дошли за съвет двама владетели, които имали спор помежду си. Мъдрецът им предложил да влязат заедно, но владетелите отказали.
Влязъл първият владетел, а слугите му донесли много и скъпи дарове. Изброил какви дарове е донесъл, похвалил качествата и огромната цена, която бил платил за тях, а след това задал въпросите си. Разказал за спора, както той го виждал и поискал мъдрецът да отсъди, кой от двамата владетели бил прав.
– Аз не съм съдия – отвърнал мъдрецът. – Мога да кажа само личното си мнение. Мисля си, че цената на поднесените дарове много ясно показва на чия страна е правото.
Владетелят благодарил и си тръгнал радостен.
След това влязъл вторият владетел. Слугите му донесли много и скъпи дарове. Изброил какви дарове е донесъл, похвалил качествата и огромната цена, която бил платил за тях, а след това задал въпросите си. Разказал за спора, както той го виждал и поискал мъдрецът да отсъди, кой от двамата владетели бил прав.
– Аз не съм съдия – отвърнал мъдрецът. – Мога да кажа само личното си мнение. Мисля си, че цената на поднесените дарове много ясно показва на чия страна е правото.
Вторият владетел също благодарил и си тръгнал доволен от чутото.
– Не е честно, учителю! – събрал смелост и се обадил новият ученик. – Казват, че си най-мъдрият от мъдрите, а взе даровете на тези хора, а те не получиха нищо в замяна.
– Не си прав, млади момко – засмял се учителят. – Ако те бяха дошли за съвет, щяха да го получат без да искам нищо в замяна. Обаче и двамата дойдоха тук, не за да получат съвет. Изрекох думи, които не означават нищо, но те чуха това, което искаха. Каквото и да бях казал, те пак щяха да чуят това, за което бяха донесли даровете.
– Хм... – замислил се ученикът. – Все пак мисля, че направи грешка.
– Грешка ли? – ядосал се учителят. – Тук си едва от седмица, а вече ме критикуваш. Какво според теб, трябваше да им отвърна?
– О, грешката не е в отговорът, учителю! – навел глава ученикът. – Грешката е, че трябваше да им поискаш още дарове. Щом някой вярва, цената на даровете определя на чия страна е правото, не е грешка да вдигнеш тази цена до небето. Ако я плати, ще е получил съветът, който му е нужен, дори да не успее да го разбере.
Няма коментари:
Публикуване на коментар