Бал с маски

– И когато часовникът отброи дванадесетия час... – усмихна се Феята.

– Зная! – прекъсна я Принцесата. – Тогава вълшебството ще се развали. Каляската ми ще се превърне в тиква, а конете в бели мишки. Аз ще побягна по стълбите, загубвайки едната си пантофка.

– Ох, моето момиче! – въздъхна Феята. – Не си чела нищо от това, което ти разказах. Ще се наложи да повторя всичко. Сега остави огледалото! Седни до мен и слушай, защото е важно.

– Слушам – въздъхна Принцесата. – Слушах и преди това, но ти все променяш историите, които разказваш.

– Историите не са мои, мое мило момиче. Историите са на хората, които живеят в тях. Само те могат да ги изпълнят, изживеят и променят. Аз мога само да ти посоча пътя, да те подготвя за него, но след това всичко е в твоите ръце. Сега слушай. Тази вечер в Двореца на лунната светлина, ще има събитие, което се провежда веднъж на всеки десет години. Домакините организират голям бал с маски. На бала ще присъстват хиляди и хиляди принцове и принцеси от цял свят. Ще се веселят, ще танцуват и ще пеят, а когато удари дванадесетия час, всички ще свалят маските си. Била си и на други балове с маски и сигурно се чудиш, с какво ще е различен този? Различен е защото е вълшебен. Знае се, че човекът до когото избереш да си в мига на сваляне на маските, ще бъде до теб цял живот. Сигурна съм, че тази вечер ще срещнеш своя Принц.

– О, значи моят Принц ще е на бала! – възкликна Принцесата, но след това се натъжи. – Ами ако не дойде? Ами ако не го позная скрит зад маската?

– Глупаче! – засмя се Феята. – Твоят Принц ще бъде там и ще го познаеш въпреки, че е с маска. Ще го познаеш защото няма да се вглеждаш в маските. Някои от тях ще са красиви, други грозни. Някои маски ще бъдат от злато, други съвсем обикновени. Някои маски ще привличат, а други ще отблъскват. Маските ще са различни, но всеки присъстващ на бала, няма да им обръща внимание, а ще търси сродната си душа зад тях. А когато търсиш нещо, ще го откриеш дори да е скрито. А сега върви и се приготви за бала. Не подбирай дълго роклите, не се кичи с много бижута и избери удобни пантофки, защото вечерта ще е дълга.

Принцесата не чака втора покана. Втурна се към покоите си и макар че не спази напълно съветите на Феята, скоро беше готова за бала. За малко щеше да забрави, че и е нужна и маска, но Феята се беше погрижила и за това.

– Върви и открий своя Принц, мое мило дете! И помни – не гледай маските, а зад тях.

Балната зала на двореца беше препълнена. Хиляди принцове и принцеси танцуваха, смееха се или просто се държаха за ръце. Хиляди принцове и принцеси, хиляди тоалети и маски, хиляди търсещи очи.

Принцесата се обърка за миг. След това погледът и попадна на големия часовник над входа и си спомни, че няма много време. Часовете до полунощ щяха да отминат бързо, а следващият бал беше чак след десет години.

Тръгна сред множеството, вглеждайки се в маските, питайки се как да разбере, кой се крие зад тях. Някои се покланяха и отдръпваха, други вече бяха намерили това, което търсеха и не виждаха и не чуваха нищо. Трети я поглеждаха внимателно, разменяха няколко думи, а после си тръгваха бързо.

Минаха два часа, а Принцесата още не беше открила своя Принц. Отчая се, после се ядоса на Феята, на себе си и на Принца, който не идваше.

И тогава чу гласът му зад себе си.

Носеше съвсем обикновена маска, но гласът му и погледът зад маската, накараха сърцето и да затупти бързо.

– Добър вечер, Принцесо! – пристъпи към нея той и след това времето престана да тече.

Говореха, танцуваха, смееха се и се разхождаха държейки се за ръце, а след това отново говореха, танцуваха, смееха се и стояха един срещу друг, неподвижни и омагьосани.

Тогава часовникът отброи дванадесетия час...

– Време е! Свалете маските! – чу се гласът на церемониалмайсторът.

Принцесата наведе глава, свали маската си и нервно оправи косите си. След това вдигна поглед и застина изненадана.

– Няма ли да свалиш маската, Принце мой? – попита.

– Но аз не нося маска, Принцесо...

– Не носиш? Не носиш маска? Лъжеш! Всички носят маски.

– Не и аз, Принцесо. Не носа маска и никога не съм носил.

– Лъжец! – извика Принцесата и се разплака. – Излъга ме, а аз почти се заблудих, че съм намерила това което търся цял живот. Видях го зад маската ти, а се оказа, че си ме лъгал през цялото време. Не си бил ти!

– Не лъжа, Принцесо. Това съм аз, такъв какъвто съм винаги. С маска или без, това съм аз.

– Лъжец! – тропна с крак Принцесата и плачейки побягна по стълбите.

Така и не усети, че едната и пантофка се изхлузи и остана самотна на първото стъпало.

Принцът въздъхна, махна ядосано с ръка, наведе се и взе загубената пантофка. След това застина объркан, чудейки се какво да прави.

– Не се чуди, а върви и я настигни! – чу глас зад гърба си.

Беше непозната, която още не беше свалила богато украсената си маска.

– Не зная – въздъхна Принцът. – Може би тя се нуждае от маска, а няма как да ѝ предложа.

– Не мисли, а върви! – отвърна непознатата. – Настигни я, върни и пантофката и ѝ покажи, че държиш на нея. Маските бяха само за бала, а той приключи. Върви!