Аз съм блогър!
Я, па я?!? Море така, така...
Някога, когото пишех първите си постинги, попаднах на текст с подобно заглавие. Впечатли ме. Пожелах си, някога и аз да изрека тези думи. По-късно проумях цялата надутост и безмислие на текста, а и разбрах, че съм грешил през цялото време. Вече бях блогър, но не го знаех.
През месеците, от началото на този блог, никога не съм се наричал така. Не от излишна скромност, а просто не бях сигурен, колко ще продължи поредното ми увлечение. Знаех, че имам да уча още много, а и веднага се намериха хора, които да ми обясняват какво е блогър и как, за какво и колко често трябва да се пише.
Не обърнах внимание на съветите и не сбърках. Тръгнах по мой път и продължавам по него. Доволен съм от това, което правя, а и понаучих това онова. Този блог е едно от нещата в живота ми, които обичам и с които си гордея.
Не мисля, че има голяма разлика между човека, който почна този блог и днешният. Днес правя грешки два пъти в седмицата, а новакът ги правеше по десет пъти на ден, но и тогава и сега блогът е същият. Сменях му премяната няколко пъти, променям подреждането, но основното остава. Сигурно ще продължа с козметичните промени, но основното е нуждата да споделям. Да имам своя трибуна и да я използвам.
Винаги ми е било трудно да дам определение за блог и блогър. Може ми защото всеки блог е уникален и неповторим, както и човекът зад него.
Не са важни „премяната” на блога, нито дори качеството на съдържанието. Всеки има различни интереси и харесва различни неща. Важното е да искаш да кажеш нещо на другите и да го правиш, без да правиш компромиси със себе си. Всеки има срецифичен начин да го прави и това е най-хубавото.
През седмицата прочетох при GombeTo, поредният пример за неразбиране на ролята на личните блогове. След това по темата писа и Балтазар Иванович.
Случката е типичен пример за мисленето на хора, които в животът си са попаднали на един или два блога на познати или пък в някоя социална мрежа. Приравняването на блогър с журналист, политик, писател, поет или каквото и да е друго определение, поне според мен не е правилно. Блогърите са хора с различни професии, различен житейски опит и различен поглед за света.
Другата заблуда, която често се лансира и то главно в средите на самите блогъри е за силата на личните блогове и влиянието им върху обществото. Всъщност единици са тези блогове, които наистина имат влияние. В България дори Иво Инджев и Иван Бедров са по-малко посещавани, от някои сайтове с съдържащи копирани картинки или пикантни клюки например. Нещо повече, повечето от читателите им са постоянни, а за какво влияние можем до говорим тогава?
Само, като още един пример за слабото влияние ще спомена многото блогове, които се родиха около парламентарните избори. Въпреки хвалбите си, че са променили нещо, резултатите показаха, точно обратното. Днес повечето от тях вече не функционират, защото не разбраха основното:
Блоговете са просто още една малка трибуна за хората живеещи днес. Всеки може да я използва, както иска и може. Просто още една възможност за изразяване на позиция и мнение. Променянето на света не по силите им.
Всеки ежедневно търси своята трибуна. Къде ще я намери, дали в нета или извън него е без значение. Важното е когато се качи на нея, да има какво да каже и да го казва, както го чувства.
В този смисъл май всички хора, независимо от това дали имат сайт или не са блогъри.
Тогава, кой съм аз, че да се инатя?
Днес вече с чиста съвет мога да кажа:
Аз съм блогър!
Я, па я?!?
Море така, така:))).
.
Не знам дали съм блогър ама пъравата ми мисъл като си създавах Блог беше именно да имам трибуна и да кажа какво мисля.Не знам кога ще кажа че съм блогър. Нека другите го кажат.Аз просто си пиша.
ОтговорИзтриванеДобро утро Влади!Ами какво да ти кажа,ти си един добър блогър,единствен и неповторим!Аз се радвам ,че те познавам макар и само виртуално.Да нашите блогове са мястото което си е само наше лично пространство!За мен е винаги удоволствие да се отбивам тук,слънчева неделя ти пожелавам!
ОтговорИзтриванеВладо, ти ставаш и за преподавател по специалността така, че недей да скромничиш :))
ОтговорИзтриванеОбичам да има от всичко по малко, затова се радвам, че се пише на различни теми. Харесва ми да чета кой къде е ходил, да разглеждам снимки и споделени мнения. Понякога ми се чете поезия, друг път проза, рецепти и пр. Кой каза, че блогъри са тези, които пишат за политика. Имам си мнение за нашите политици и никой не можа да ми го промени. Я па я :)))
ОтговорИзтриванеНо най-хубавото в блогването си остава общуването и приятелството. Хубав ден :)
Блогът е още една форма за социални контакти и, може би, защото е виртуална, е по-освободена от „културни традиции“.
ОтговорИзтриванеКакто „на работа“, в квартала, сред съучениците и т.н. има хора, които ни харесват и които не ни харесват. Така и в мрежата я има тази „взаимност“. Който очаква от блога си чудеса, ще остане разочарован. Казвам го от личен опит - почти бях стигнал до тази самозаблуда :).
Да, и за мен блогърстването е една голяма поляна, където всеки се е покачил на своето камъче - по-малко или по-голямо, и разнася по света своите прозрения :)))
Когато има и слушатели през облаците на ежедневието се прокрадва и слънчице :)))
Е, блогър! Че какво толко' :)))
ОтговорИзтриване"Тръгнах по мой път и продължавам по него. Доволен съм от това, което правя, а и понаучих това онова."
Ами, в това е смисълът. Пишеш, защото имаш какво да кажеш. Четат те по същата причина. И ако поне един си накарал да се замисли, все е полза. Какви влияния, какви пет лева - блоговете не са средство за манипулация в избрана посока, въпреки, че съм виждала и такива опити. :)
Продължавай! Напоследък не се появявам редовно с коментари, но не съм спирала да те чета :)
Като се замисля за себе си и блога, обикновено си казвам: "Тази работа е май като онова заглавие на Льоса - "Леля Хулия и писачът". И тъй като определено не съм леля Хулия, значи..."
ОтговорИзтриванеС една дума - пиша си разни работи. Писач! Необвързан с никого и нищо, включително и с блога. Утре да кажа - спирам го моментално без всякакви колебания. Не ми е от най-ценностните ценности. Така че все ми е едно кой как ще ме определи: като блогър, журналист, писател или като писач, драскач или графоман.
Определено си блогър и изводите, които правиш са верн според мен.
ОтговорИзтриване@Руми, на прав път си. Само не оставяй другите да ти казват какво си.
ОтговорИзтриване@Силвия, всеки е неповторим. Това е най-важното. Лек ден и от мен!
@Емо, не скромнича,но преподаватели тук няма. Освен техническите подробности, за които гледам да помогна, когато мога, единственият урок, който мога да дам е :Бъдете себе си!
@Aquawoman , я па ти:))). Имаш мнение за политиците:))). Разбира се, че контактите и приятелството са много важни.
@slavuncho и аз минах през заблудата, но бързо ми мина и нещата си дойдоха на мястото.
@Хриси знам, че си заета, но се радвам повече,когато видя нещо ново в твоят блог. Не се губи.
@Павка аз вече съм го трил блог, а и не зная утре как ще бъде. Има нещо,което обаче няма да зарежа. Да чета другите. Сигурен съм,че и ти.
@Балтазар, еми верни са:)). Иначе защо ще ги споделям тук:).Все пак е приятно да чуеш и мнението на другите.
и аз те признавам за блогър, Владо! много те бива, да знаеш. и имаш какво да споделиш. чета те с удоволствие най-вече заради неповторимата ти гледна точка към света и умението да създаваш атмосфера.
ОтговорИзтриванеЗа четенето и аз съм категоричен - няма да престана да чета любимите си блогове, дори и да закрия моя.
ОтговорИзтриванеДа.. Владо :-)
ОтговорИзтриванеХм, да разкажа и аз нещо: първо се втрещих, а после се разсмях, когато попаднах на следното изказване из нет-а:
"..това за блога как да го кажа, че хем да го кажа, хем никой да не разбере? (?!) Тук има едно такова определение, което ще напиша на тукашен език: navlebeskuelse. Ето, такива асоциации събуждат у мен повечето блогове.."
Kакво ли ще да означава думата... ами, какво да означава:
In Norwegian a navlebeskuer is someone who’s so busy looking at their own navel they can’t see anything else.
Та, Владо, ние, с блоговете, по цял ден си нямаме работа и съзерцаваме със задоволство и възхищение собствените си пъпове, като намираме достатъчен смисъл в това си действие, че даже го споделяме и с други.. подобни екземпляри, самодоволно взрели се в себе си - в пъповете си, де - като особено интересен предмет за наблюдение :-D
Та така.. :-)))
Спокойна неделя, Владо!
Абе който може го може казваше някой си .
ОтговорИзтриване:)))! Съгласна съм с теб и те поздравявам. Само не мога да се съглася, че блогърите не променят света. Светът се променя, според мен, от активните усилия и вдъхновения на всички нас. И слава Богу! По-добре активна позиция, отколкото мрънкане и пасивно недоволство. :)
ОтговорИзтриванеКогато блогът заеме голяма част от личното ти време непременно си станал блогър, а ако не искаш да си признаеш само страдаш от графомания.:))) Признавайте си без бой!!! :)))
ОтговорИзтриванеХубав пост, направо ми зарадва душичката...:)))
@Aria и аз те чета с удоволствие, въпреки че избягвам блог.бг, а в блогер рядко качваш.
ОтговорИзтриване@Dimitrana, погледнах си пъпчето и намерих доста по-интересни неща отколкото в официалните медии:)). Има какво да видим и там:)))).
@momenti-momenti, спомагат -Да, но променят Не. Промените ги правим всички извън нета.
@didi f , не всички отделят много време за блоговете си. Някои го правят веднъж на седмица и пак са блогъри. А който не иска да си признае си е за негова сметка:))).
Скоро попаднах на блога ти, търсейки съвети за блогспот, но ме връщаш всеки ден в него. Попрочетох това-онова, вижда се, че всичко излиза от душата ти, това ми харесва. Има терапевтично действие за пишещия. Нуждата от споделяне е водеща в блогърстването, но е важно и да останеш верен на себе си (ти си го казал). Благодаря за приятните мигове.
ОтговорИзтриванеСветлана, донякъде си права за терапевтичното действие, но всеки, който има блог се надява то да е основно за тези, които четат написаното. Иначе бихме си събирали нещата в папка на личните компютри. Някога и аз ги събирах така и още си пазя картинките, но в един момент се престраших да ги споделя с другите. Мисля,че не сбърках.
ОтговорИзтриванеПозволи ми като професионалист да ти кажа, че терапевтичното действие за пишещия е, че го казва, че го чува и прочита, че излиза от него (първата и най-важна крачка за всяка терапия). А тези, които четат, тяхната терапия се явява с по-отсрочена във времето, просто се самоопознават и ти им помагаш (говоря принципно за нет пространството). Самата анонимност означава - "не съм готов да говоря за себе си", т.е. травма, болка. Има начини човек да се разкрие, блогърстването е един от тях. Не е нужно да слагаш истинските си данни (по обясними причини), но позицията ти е ясна и ти заставаш зад нея, а не се криеш като четец, който само "иска, но не му стиска". Интересен човек си, радвам се, че се запознахме. Лека.
ОтговорИзтриване:-)))
ОтговорИзтриванеМай ще да е доста вярно казаното от теб, Владо!
Разсмя ме :-D
Аз определено все още не знам за себе си. Но, пък съм си Аз в моят блог.
ОтговорИзтриванеtcvetelinka щом си в блог диагнозата е ясна, остава само да стигнеш до самооткровението:)))
ОтговорИзтриванеХей, Владо, достатъчно е да погледнеш какъв порой от коментари си спровокирал с поста, за да си вирнеш гордо перчема, като казваш: я, па я!
ОтговорИзтриванеПишеш хубаво, простичко, ама силно. Харесва ми. И вече шь ть чить редовну!!:)
Kikimorka, заслугата е на темата и на кометриращите. Аз просто съм осигурил "терена" за гостите. Ас ть чить редовну вечи седмицъ:))).
ОтговорИзтриванеЕх, че веселбичка е настанала тук! Дайте да смотаме гостите в ъгъла, че да можем ние да си се наслаждаваме на маймунджелъците. Ъкайте и хъкайте, весело изкарване, щом смятате, че изобщо нещо сте вкарали.
ОтговорИзтриване