Впечатления от Ubuntu 11.10 (Oneiric Ocelot)

На 13 октомври излезе новата дистрибуция на Ubuntu. При излизане на предишната дистрибуция, почти без да се замисля я инсталирах, но бях разочарован. След един ден мъки върнах старата, с която започнах и съм с нея до днес. Не познавам по-старите дистрибуции, но Ubuntu 10.10 се оказа, че е достатъчно удобна и практична за мен. Ако бях преминал от Windows XP на някоя от по новите, може би нямаше да реша да премина напълно към Линукс.
Не зная, кой е решил, че новия вид със странична лента е удобен, но просто не мога да свикна с него. Така и не мога да се ориентирам, коя програма, кога е стартирана. Хванах и някои неща, които не работеха. Оказа се, че по неизвестни причини, в инсталираната Мозила, няма начин да прехвърля отметките си.
Може би, ако се бях заинатил, щях да оправя всичко и дори да свикна с новия вид, но се отказах и върнах старата дистрибуция. Оцених като грешка, прибързаността си, защото наруших едно основно правило при работа с каквато и да е техника. Ако нещо работи добре, не трябва да се пипа и ремонтира. Всяка програма или операционна система, след поредния ъпдейт, гълта повече ресурси, има повече бъгове и е по-уязвима на атаки. Когато бях на XP, за три години бях разрешил ъпдейтите само на антивирусната и приставките на браузъра. В резултат нямах проблеми на машина, която е антика. След като наруших този принцип и обнових браузъра си, натоварването на компа стана двойно, да не споменавам и бъговете.
След два три месеца от инат опитах отново, но със същия резултат и взех решение, повече да не пипам нещата. Това,че не съм с най-новата версия е без значение, щом всичко работи, както аз искам.
Когато миналата седмица излезе новата дистрибуция, реших все пак да я погледна. Само, че този път последвах съвета на slavuncho и не я инсталирах, а я заредих, като Live CD. Не е същото, но в неделя и вчера си играх достатъчно, за да събера впечатления.
Според рекламния надпис на официалния сайт:
Компютърът ми ще е по-бърз и по-красив, дори от Мас....
Не съм работил с продукти на Apple, но и не ме интересуват. За мен е най-важно да е удобно и лесно за мен. Нали девизът на Ubuntu е:
Линукс за човешки същества.
За съжаление новата дистрибуция Ubuntu 11.10 (Oneiric Ocelot) е още по чужда за моя вкус и потребности. Шарена е, може би е и бърза, но ми е неудобна и е наблъскана с прекалено много излишни неща. Нещата, които ме отказаха от предишната, ги има и в новата. Определено не е за човешки същества.
От години сам инсталирам и поддържам компютъра си. Не зная много, но не ми и трябва, защото и с XP и с Ubuntu 10.10 , два часа след като поставя инсталационния диск, компютърът ми и напълно готов за работа. При това без да се ровя и чудя, кое за какво е.
Затова оставам със старата дистрибуция, а и бих препоръчал, ако някой току що прави първите си стъпки в Линукс, да не опитва последните две дистрибуции, а да потърси някоя от старите. Ще има всичко, което му трябва, лесно и достъпно, без излишни шарени ефекти.