Приказка без happy end

Имало едно време...
Всъщност, времето е без значение. Тази приказка продължава и днес.
Имало едно време едно царство. Не било нито най-голямото, нито най-малкото. Не било и най-богатото, или пък най-бедното.
Хората му също били обикновени. Нито много умни, нито глупави.
Съвсем обикновено царство и съвсем обикновени хора.
Както всяко царство и това си имало цар. Всъщност имало още много царе, които се редували преди този, но този бил особен. Всеки цар, когато се възцарявал давал пиршество за придворните си, а после карал всички да плащат сметката. И народът си я плащал, независимо дали бил усетил нещо от гощавката или не.
Още преди да се възцари новият Цар (наричали го НВББ I), обещал, че ще потърси сметка от предишните царе. Те и преди него така обещавали, но след коронацията забравяли. Много неща обещавали, но после забравяли. Пък и сметка, нямало кой да им поиска. Кой може да иска сметка от цар? Той е и държавата и законът. Все пак новият цар НВББ I, имал юнашки фасон и народът взел, че му повярвал.
Възцарил се цар НВББ I и както се очаквало и той забравил за предишните си обещания. Многооо задачи имал и за обещанията си нямал време. Сигурно се чудите, с какво толкова се занимава един цар? Нали за това е цар, да не работи, а да дава заповеди.
Така е, но нашият издавал многооо заповеди и това запълвало цялото му време. Поне половината от денят му бил зает, с това да издава заповеди. Другата половина отивала, за да ги отменя и да издава нови.
Издава сутрин цар НВББ I, заповед да се намалят данъците, а след обяд издава друга. Данъците пак ще се намалят, но след година две. Народът сутрин се радва, а след обяд клати глава: Лош цар се извъди!
Издава сутрин цар НВББ I, заповед за друго хубаво нещо, а след обяд отново я отменя. Народът отново сутрин се радва, а след обяд се мръщи.
Само, че... Само, че имало една подробност:
Цар НВББ I, бил суетен. Не обичал да го критикуват и сменил тактиката. Не, че издавал по-разумни заповеди. Не, че и новите заповеди били по-добри. Не! Просто сменил редът.
Издава сутрин цар НВББ I заповед, че от следващата седмица всеки човек в царството минава на специален отче. За сигурността на царството е нужно да се знае, какво прави всеки негов поданик, във всеки момент. Народът ръмжи, но нищо не може да направи. След обяд следва нова заповед. Пак ще се следят всички, но не от следващата седмица, а от следващата година.Освен това ще ги следят, не през цялото време, а само когато са будни. Народът отново въздъхва облекчено: На добър цар случихме!
Издава сутрин цар НВББ I заповед, за изпращане на калпав пратеник на важна мисия и докато народът още мърмори и се възмущава, след обяд излиза нова заповед и пратеникът е сменен.
-Браво на цар НВББ I! – ръкопляска народът, доволен от развръзката.
Издава сутрин цар НВББ I заповед, че в интерес на държавата от следващата седмица домашният добитък ще се кръстосва задължително с царската ламя и докато народът се усети, след обяд излиза нова заповед. Кръстосването се отлага с цели пет години.
Народът въздъхва облекчено и пак благодари.
Само, че...
Една сутрин цар НВББ I, издал заповед всички поданици да скочат в реката. Народът се засмял и махнал с ръка:
-И този път ще промени заповедта, нашият цар. Нали си го знаем. След обяд ще издаде друга.
Тръгнали към реката спокойно и усмивката не изчезнала от лицата им дори, когато ги покрили мътните води на реката. Чакали новата заповед.
Само, че такава не дошла...

.