Гласувай, бе...

Мине не мине година, две или максимум три и в един ден виждаш, че по стените са разлепени плакати даващи начало на поредното безсмислено упражнение, наречено изборна надпревара. Упражнението продължава цял месец, в което познати и непознати хора, се опитват да те убедят, че трябва да дадеш гласа си за тях. Повечето от кандидатите, не се интересуват от теб или останалите потенциални гласоподаватели във времето между две изборни кампании, но сега засипват електората с обещания и изкуствена любезност.
– Гласувай! – казват те. – Гласувай, за да имаш по-добро бъдеще. Гласувай, за да не определят други вместо теб. Гласувай, за да бъдат избраните най-достойните. Гласувай, бе...
Избирателната активност в България е около средната и в Европа и в света, но това не е достатъчно за кандидатите. Сигурно всеки от тях си мисли, че повишаването на избирателната активност ще увеличи основно броя на гласовете единствено за него. Всъщност, сигурен съм, че дори при 100% подадени гласове, съотношението между отделните партии и кандидати ще се запази същото, както и при 50% избирателна активност.
Разбира се, при по-висока активност се увеличава броя на хората, които гласуват „против“, което може да вкара за кратко във властта поредния популист, но това е по-скоро изключение.
От целия цирк на предизборната агитация, винаги най-много съм се дразнел от призивите да се гласува на всяка цена, а тях ги чувам при всяка кампания, подкрепени от неверни твърдения.
- Гласувай, защото иначе малцинствата, които гласуват масово, ще те управляват.
Твърдението е невярно. Малцинствата, обикновено живеят в определени райони и затова цифрите за броя гласове са видими и лесно се отделят. Само че, няма ли същото масово и почти едноцветно гласуване, в райони, в които определена партия има многоброен „твърд“ електорат? Процентът на гласували навсякъде е почти еднакъв и дори процентът купени гласове сред българите и сред малцинствата, не е много различен.
- Виновни за лошото и некадърно управление са тези, които не гласуват.
Отново невярно твърдение. Погледнете последните няколко управления на страната. При всяко от тях има масово неодобрение на избраните в парламента. Само че, тези хора са там, не защото някой не е гласувал, а защото някой е гласувал за тях. Дори при по-висок процент на гласувалите, повечето от сегашните избраници отново щяха да са там.
В този дух, често се цитира мисълта на Платон:
„Хора, които са прекалено умни, за да се занимават с политика, са наказани да бъдат управлявани от глупаци.“
Звучи добре, но не е вярна. Аз бих я формулирал по друг начин:
„Хора, които са прекалено умни, за да се занимават с политика, са наказани да бъдат управлявани от глупаци. За разлика от тях, хората, които се занимават с политика, се управляват от глупаци, които сами са избрали.“
Отказът от гласуване също е политика и то често по-показателна, отколкото гласуването. Нещо повече, хората които не гласуват, са по-отговорни от тези, които гласуват „въпреки“ или „против“.
Замислих се, какво ли би било, ако хората, които гласуват, носят реална отговорност за своя глас? Чували ли сте, някой да си признае публично, че е направил грешка, като е гласувал за даден кандидат или партия? Лично аз съм чувал това два или три пъти, за двадесет и пет години.
Тогава логично възниква въпроса:
– От какво сте недоволни, скъпи гласуващи? Нали вие, гласувайки сте дали власт на тези, които са в парламента, в правителството, на кметския стол или в общинския съвет? Гласували сте и отново ще гласувате, най-вероятно отново за някой, който ще се интересува от вас и проблемите ви, само когато наближат следващите избори.
В края, за да няма неразбрали, ще кажа, че аз ще гласувам на тези избори. Не упреквам обаче хората, които няма да гласуват. Това е техен избор и право, често много по-добре мотивиран, от този на гласуващите.
Не съм се повлиял от плакати и агитации. Прегледах списъците с кандидатите, погледнах и това, което декларират като намерения и реших. Имам съмнения и си го признавам. Особено в листите за общински съветници, въпреки мажоритарния елемент с преференциите, във всички листи има шанс да се вкара по някое „магаре“. Ако се случи това, ще си призная, че съм сбъркал.
Очаквах повече от листите и декларациите за намеренията. Не говоря за програмите, защото реално истинска, работеща програма не видях. Това са местни избори и очаквах също някаква консолидация и поне частично загърбване на личните интереси, защото града ни се нуждае от промяна. Нуждае се от хора, които милеят за града, а не от такива, които вярват, че те са града.
Очаквах, го макар и без основание. Може би, очакванията ми ще се сбъднат на следващите избори. Преживял съм достатъчно избори и ще преживея още. Животът не се измерва в мандати и не свършва след поредните избори.