Сигурно е лесно да опитомиш лисица. Не става за ден или два, но с желание и търпение е възможно. В „Малкият принц“ е описано как става.
Нека опитаме и ние.
Първо трябва да го пожелаем. Трябва да знаем, защо ни е да опитомим лисица и дали наистина го искаме. Важно е да го направим преди да започнем, защото веднъж опитомена, лисицата няма как отново да стане дива. Тя ще зависи от нас за цял живот, а това е голяма отговорност.
След това трябва да намерим лисица. Не такава от зоопарка, не и от детските филмчета, а истинска дива лисица. Лисиците днес са рядкост. Преследват ги ловци и стопани, а от отровите и капаните няма спасение. Трябва дълго да търсим, но е важно.
Освен това, не ни трябва каква да е лисица. Трябва ни Нашата лисица. Няма как да разберем, че е тя, преди да я видим. Дори и тогава няма как да сме сигурни, но без риск от грешки не може.
Стигнахме до началото, но има още нещо важно, без което това може да е краят. Лисицата също трябва да ни харесва. Трябва да е сигурна, че иска да бъде опитомена и то не от когото и да е, а от нас.
Тогава можем да започнем. Бавно и търпеливо. Ден след ден, докато....
Всъщност никой не знае колко време ще продължи. Понякога е необходима седмица, но най-често не стига цял човешки живот.
Ако продължи дълго, често идват съмнения. Съмнения, дали наистина го желаем, дали си струва, дали някой ден ще успеем. Започнем ли, нещата вече не зависят само от нас. Лисицата може да си тръгне всеки момент, без дори да разберем причината.
Изтърпели сме всичко и идва денят, когато всичко приключва. Лисицата е опитомена. Би трябвало да сме доволни и всичко да е приключило, но не е така.
Неусетно и ние и лисицата сме се променили. Вече не сме тези, които започнаха опитомяването. Лисицата не е вече диво животно, но и ние не сме същите. Докато сме опитомявали лисицата, тя е правила същото с нас. Ние също сме опитомени и това е за цял живот.
Лисицата вече зависи напълно от нас, но и животът ни е подчинен на нейните желания. Опитомяването е договор за цял живот, а условията не определяме ние.
Е, още ли някой иска да опитоми лисица? Да? Тогава нека започнем, още днес.
Първо трябва да намерим лисица....
Нека опитаме и ние.
Първо трябва да го пожелаем. Трябва да знаем, защо ни е да опитомим лисица и дали наистина го искаме. Важно е да го направим преди да започнем, защото веднъж опитомена, лисицата няма как отново да стане дива. Тя ще зависи от нас за цял живот, а това е голяма отговорност.
След това трябва да намерим лисица. Не такава от зоопарка, не и от детските филмчета, а истинска дива лисица. Лисиците днес са рядкост. Преследват ги ловци и стопани, а от отровите и капаните няма спасение. Трябва дълго да търсим, но е важно.
Освен това, не ни трябва каква да е лисица. Трябва ни Нашата лисица. Няма как да разберем, че е тя, преди да я видим. Дори и тогава няма как да сме сигурни, но без риск от грешки не може.
Стигнахме до началото, но има още нещо важно, без което това може да е краят. Лисицата също трябва да ни харесва. Трябва да е сигурна, че иска да бъде опитомена и то не от когото и да е, а от нас.
Тогава можем да започнем. Бавно и търпеливо. Ден след ден, докато....
Всъщност никой не знае колко време ще продължи. Понякога е необходима седмица, но най-често не стига цял човешки живот.
Ако продължи дълго, често идват съмнения. Съмнения, дали наистина го желаем, дали си струва, дали някой ден ще успеем. Започнем ли, нещата вече не зависят само от нас. Лисицата може да си тръгне всеки момент, без дори да разберем причината.
Изтърпели сме всичко и идва денят, когато всичко приключва. Лисицата е опитомена. Би трябвало да сме доволни и всичко да е приключило, но не е така.
Неусетно и ние и лисицата сме се променили. Вече не сме тези, които започнаха опитомяването. Лисицата не е вече диво животно, но и ние не сме същите. Докато сме опитомявали лисицата, тя е правила същото с нас. Ние също сме опитомени и това е за цял живот.
Лисицата вече зависи напълно от нас, но и животът ни е подчинен на нейните желания. Опитомяването е договор за цял живот, а условията не определяме ние.
Е, още ли някой иска да опитоми лисица? Да? Тогава нека започнем, още днес.
Първо трябва да намерим лисица....
Аз искам да си опитомя тигърче. Ще си го гледам от малко за да свикне с мен. След година-две, като стане 350 килограмово животно, ще го разхождам на каишка и когато някой ме ядоса ще го посочвам и ще казвам: Пухчо! Проблем!"
ОтговорИзтриванеОпитай, но с тигрите е сложно. Някой ден може да забрави, че е опитомен.
ИзтриванеНай-трудно е да опитомиш именно своята лисица. С другите лисици е по-лесно, но не е толкова дълбоко.
ОтговорИзтриванеДали лисицата наистина е твоя можеш да разбереш, чак когато я опитомиш. Или пък тя теб.
ИзтриванеПроблемът е, че симпатични лисици има много за опитомяване. Всяка една може да е твоята.
ОтговорИзтриванеА ти не си ли намерил още своята лисичка? :-)
Не съм, или по-скоро съм я изпуснал. Трябва много търпение, а аз май го нямам.
ИзтриванеКой-кого опитомява :) хареса ми.
ОтговорИзтриванеВинаги трябва да е взаимно,Емо. Иначе не се получава.
Изтриване🙃банши ...от Клифърд Саймък през Джеймс Камерън, лека забежка по Емилиян Станев ...и ето ни на с питомната лисица.😜
ОтговорИзтриванеПросто си купуваш вила която граничи с гората и ставаш част от нещата ...лисици които хапват заедно с котките ти, сърни коиро гледат любопитно през оградата, таралежи,сърнели,костенурки,пепелянки,катерици,съсели и ....природа.
Това е всичко.