Горене на вода

Скоро прочетох поредния материал в мрежата, в който се твърди, че някой е създал двигател, който използва като гориво вода. Такива материали се пускат често, но всички гонят само популярност и медийно внимание. Причината може да е в търсене на финансиране за други проекти или нещо друго, но подобно животно няма и няма да има.

Ще се опитам да обясня защо, така че всеки да разбере.

Всички знаем, че водата се състои от водород и кислород. Сместа от двата елемента в съотношение 2:1 реагира с взрив, дори под въздействието на светлината и отново се образува вода.

Каква е ролята на водорода, кислорода и водата в тези реакции? Най-общо казано, водородът е горивото, кислородът е окислител, без който горенето е невъзможно, а водата е Продукт на Горене.

Няма начин водата, която е краен продукт на горене, да бъде използван за гориво.

Теоретично и на практика е възможно разлагане на водата до водород и кислород, които да се използват като енергиен източник, но за да стане това, според закона за запазване на енергията, трябва да се вложи поне същото количество енергия, която ще получим при изгарянето. Поне толкова защото освен енергията необходима за разлагането, винаги има и загуби под формата на отделена топлина.

Не напразно всички подобни „изобретения“ крият подробностите под предлог, че някой ще им ги открадне. Начините са неефективни или толкова скъпи, че са по-скоро екзотика.

Един пример, който е доста известен в България, това е така наречения Браунов газ. Това е обикновена гърмяща смес от водород и кислород, получени чрез електролиза. Методът е известен и се използва промишлено от повече от век, но не звучи така добре и загадъчно, както Брауновия газ.

Гледах рекламен клип, в който фирма предлагаше такива „реактори“. Няма да коментирам какви са последствията за двигателя при вкарване в него на гориво, за което не е пригоден. Не напразно нито една фирма, не е дала разрешение за подобно нещо. Само че, при демонстрацията нарекоха натриевата основа, която се добавя освен дистилираната вода в реактора -катализатор, от което се стъписах.

Всъщност електролизьорът работи не с вода, а с воден разтвор на натриева или калиева основа. Освен, че тези разтвори не са много устойчиви, поради карбонизирането, от екологична гледна точка, те са по-опасни от киселините. Много малки количества алкални води, могат да унищожат живота в големи водоеми. При контакт алкалните разтвори разтварят белтъчините и превръщат в сапуни мазнините, а пяната покрива повърхността на водоема с непроницаем за кислорода плътен филм.

Електролизьорът черпи енергия за работата си от електрическата система на автомобила, а тя идва от изгаряне на основното гориво. Както вече обясних, изразходваната енергия винаги ще е по-голяма от получената от продуктите.

От гледна точна на безопасността, моделът също има недостатъци. Съхранението на гърмящ газ от водород и кислород не е безопасно. По-практично е двата газа да се съхраняват отделно или дори да се събира само получения водород. За окисляване може да се използва кислорода от въздуха, който е неизчерпаем източник.

Използването на водород в автомобилите обаче не е нито загадъчно, нито ново. Още през 80 години в Москва се движеха таксита с гориво водород. Причината да не се наложи беше икономическа, но в последните години дори BMW разработва концепцията.

Има обаче по-ефективен начин за оползотворяване на енергията от изгарянето на водорода и кислорода. Изгарянето е чисто разхищение, когато можеш да получиш почти без загуби чиста електрическа енергия.

Устройствата, които вършат тази работа, не са нещо загадъчно и тайнствено. Наричат се горивни клетки и се разработват и използват от много години, но за тях ще разкажа утре.