Някога, много отдавна в едно далечно царство се родила принцеса. Родителите и много се зарадвали, защото дълго били чакали наследник. Обградили я с обич и грижи и растяла щастлива и жизнена.
Само едно нещо тревожело родителите и. Принцесата често се затваряла в свой свят. С часове седяла сама в градината, четяла книги, любувала се на цветята, говорела с птиците и животните.
В тези мигове, ако някой я заговорел, дори не го забелязвала.
Минали години и Принцесата пораснала. Родителите и започнали да мислят, как да и намерят принц. Проучили и харесали много принцове, но Принцесата ги отхвърлила до един.
Вече имала свой Принц в мечтите си и търсела него. Не знаела името му, но била сигурна, че съществува и някой ден ще го срещне. Дори не поглеждала принцовете- кандидати. Знаела, че когато дойде нейният Принц, ще го усети със сърцето си.
Царят и царицата били учудени, но решили да оставят изборът на любимото си дете.
Един ден, докато Принцесата, била в градината, към нея подскачайки се приближил жабок. Това учудила принцесата, защото знаела, че жабите са плашливи, а този дори се оставил да го докосне.
-Здравей, жабче!- усмихнала се Принцесата.
-Здравей, Принцесо!- отговорил Жабокът.
Принцесата се изненадала още повече. Вярно, че тя често говорела с животните и цветята, но за първи път някой и отговарял.
-Не се чуди, Принцесо! Аз съм твоят омагьосан Принц.- важно обяснил Жабокът.- Омагьосан съм от доста време, а единственият начин да се развали магията, е да ме целунеш.
Принцесата се замислила. Не чувствала нищо в сърцето си, но любопитството надделяло. Ами ако това наистина бил нейният Принц?
Навела се, вдигнала Жабокът и го целунала...
В този миг всички звуци изчезнали. Небето се покрило с черни облаци, а слънцето уплашено се скрило. Настъпила пълна тъмнина.
Когато в градината отново станало светло, след нея стоял чудно красив принц и държал в ръцете си жаба. Злата Магьосница, била коварна и магията не била развалена, а се прехвърлила върху Принцесата.
Ужасен Принцът захвърлил Жабата-Принцеса и побягнал надалеч. Никога повече не се върнал обратно.
От ранна пролет, всяка вечер жабите започват своят хор. Не спират цяла нощ. Принцесата Жаба също е с тях. С песен вика своят Принц, но той не идва. Времената на приказките, отдавна са минали и днес никой принц, не вярва в тях.
Само понякога все още се случва, някоя принцеса да целуне пак Принцът- Жабок, но това е друга приказка.
.
Все има някой да вярва в приказки, хайде сега :)Пък и ако няма такава значи няма и магьосница нали :)
ОтговорИзтриванеТова е приказка от раздела: "С неочакван край"
ОтговорИзтриванеВладо, и аз още вярвам в приказки ...но вече тудно вярвам НА приказки :))
Каква ти приказка, това е самата истина. Ай си направил някого принц, ай те е превърнал в жаба. А бе, от бивша жаба какво можеш да очакваш, освен да те прекрои по себе си. Та, по-далечко от разни жабоци!
ОтговорИзтриване@Руми, знам,че всички вярват. Аз защо мислиш предпочитам този начин,когато имам да кажа нещо:)
ОтговорИзтриване@Кръстю, разликата малко хора я усещат:(
@Лана, приказка си е. В живота е по-лошо:)
Владо, пак си разровил надълбоко. Ключовият момент "не чувствала нищо в сърцето си". Забележително!
ОтговорИзтриванеМного ми хареса:-)... Но каква е поуката???
ОтговорИзтриванеа) Не вярвай на сърцето си!
б) Провери преди да се довериш!
в) Всички са маскари.
@Николай, пак уцели.
ОтговорИзтриване@ivo_isa , аз и преди съм казвал,че не давам поуките. Всеки намира тази,която е най-близко до него:)
Добре, де!
ОтговорИзтриванеИзбери си една:-)
Харесва ми:)Приказка с очаквано неочакван край:)))
ОтговорИзтриванеИ моите жабоци са все дефектни ... :) но аз си чакам и вярвам ... и както казва една приятелка "Цял живот чакам принца на бял кон, а идват само коне .. " :)
ОтговорИзтриване