Кокошката със златните яйца

В едно малко и забравено от бога и хората селце, живеели баба и дядо. Имали си всичко, което им трябвало. Има ли си крава, която им давала мляко. Имали си кокошки и герест петел, за яйчица. Имали си градинка, за зеленчуци и плодове. Имали си и котка и куче, за пазачи и другари. Имали си и дечица и внуци, но те отдавна били в големия град и рядко се връщали да ги видят.
Както всичко хубаво на този свят и тяхното време свършило. За месец два, дядото починал, а бабата го последвала.
От големия град дошли децата им и се зачудили, какво да правят с къщичката и двора. Първо решили да се отърват от домашните животинки. Кравата и кокошките щели да минат под ножа, а за кучето и котката, никой не мислел. Щели да ги оставят да се оправят сами.
На следващият ден, решили да започнат от кокошките. Само, че когато отворили кокошарника, в полога нещо заблестяло от слънцето. Едно голямо златно яйце, лежало кротко там.
Хората не могли да повярват на очите си, а докато се пулели, една дребна кокошка се разкудкудякала и снесла ново златно яйце.
От този ден съдбата и на хората и на животните се променила.
На мястото на малката къщичка, хора изградили огромен палат. Оградили двора с огромни стени, а камерите и въоръжена охрана дебнели за неканени гости. Стария курник бил заменен с нов, просторен и чист и всяко желание на кокошките било изпълнявано на секундата. Дори кравата, кучето и котката се подновили с ново жилище и животът им се променил към добро. Всички били доволни и заживели щастливо, защото кокошката всеки ден снасяла, я едно, я две златни яйца.
Само едно нещо помрачавало общото щастие, но никой не го усещал. Кокошката снасяща златни яйца, не била доволна. По цял ден обикаляла замислена, и настроението и от ден на ден ставало по –лошо.
-Не е честно! –мислела си тя.- Благодарение на мен всички тук благоденстват и не правят нищо, а получават същото отношение. Защо някоя друга кокошка не почне да снася златни яйца? Храната ни е еднаква, а курникът общ. Ами петела? Че той откакто се помня нищо не е направил, но си живее в лукс. Поне да не обръщаше внимание на другите кокошки, а той и към съседските гледа. Ами кучето и котката? Те с какво са допринесли, че да живеят на мой гръб? Ами стопаните? Вярно, че са внимателни с мен, но защо аз да ги храня, а те да разпределят кой, какво да получи?
Мислила, мислила кокошката и решила, че трябва да предприеме нещо. На първо време, започнала да снася само по едно яйце на ден. Само, че нищо не се променило. Тогава в един ден решила да спре да снася златни яйца и го направила.
През първата седмица никой не забелязал. След това всички се разтревожили. Обградили кокошката с грижи и внимание, но златни яйца нямало. След това стопаните се посъветвали с лекар, но той им се изсмял, като чул, че кокошка снасяла златни яйца. Не помогнали и заплахите, защото кокошката твърдо била решила, да постави всички на място.
Един ден след месеци, на стопаните им омръзнало. Продали всичко и заминали отново в големия град.
Всички кокошки се озовали в нов дом. Той нямал нищо общо със стария. Бил скован от груби дървени дъски и вятърът се разхождал свободно в него. Кокошката се стреснала и решила пак да почне да снася златни яйца, но вече била твърде стара и не можела да снася никакви. Времето и било минало.

.