Първият владетел

Започвам да пиша този папирус в третата година от царуването на Първия Владетел. Исках да го направя по-рано, но ме спря страхът, който всеки човек носи в сърцето си. Не всеки е готов да загуби живота си, заради нещата, в които вярва. И не виждах смисъл да пиша, защото не вярвах в шанса, написаното да оцелее.

Малко папируси оцеляха, защото Очите се ровят навсякъде. Само че, днес ми хрумна, как да ги излъжа. Няма да е трудно, защото Очите може да гледат всеки ръкопис, но не виждат какво пише в него. Не знаят да четат и пишат, но не им е и нужно. Единственото, което ги интересува, са имената на предишните. Тях знаят наизуст и където ги видят, ги заличават и пишат името му, а ако не успеят, написаното се унищожава напълно.

Има и още нещо. Написаното не трябва да бъде много късо, защото Очите в своето невежество, ще решат, че е притча, а притчите също се унищожават, защото носят послание. Ако пък написаното е много дълго, също трябва да се унищожи, защото може да носи знание, а знанието е по-опасно и от притчите. Затова този текст ще е някъде по средата и се надявам Боговете да го запазят и след години, да има кой да го прочете.

Но нека започна историята.

Когато Владетелят умря, никой не се натъжи. Хората не го обичаха, а и животът им нямаше да се промени. На мястото на стария, щеше да дойде нов владетел и нищо нямаше да се промени. Владетелите умираха, също като хората и след тях оставаше само историята им и огромните гробници.

Само че, този път беше различно. Новият Владетел беше глупак и то горделив. Реши, че нещата преди него не струват и всичко на света започва с него.

Първо се зае с предшественика си. Извади всичките му грешки, волни или неволни, а заслугите си присвои, но това му се видя недостатъчно. Един ден нареди да се заличат всички следи от предишния владетел. Нае армия от каменоделци и писари, които се трудеха неуморно. Където видеха построено с името на предишния, го събаряха, а всеки папирус от това време отиваше в огъня. Скоро не остана следа от стария владетел, но новият не беше доволен. Искаше в историята, дори след векове, да остане само той, а нито беше добър военоначалник, нито законите му бяха добри, нито пък блестеше със знания и таланти.

Страната беше стара като света и помнеше велики владетели, а историята беше оставила следи във всеки камък.

Тогава новият владетел нареди каменоделците и писарите да заличат всяка следа от всички предишни. Само че, ако унищожеха всичко от старите, в страната нямаше да остане камък върху камък. Затова Владетелят нареди навсякъде, където се споменаваше името на предишен, да се замени с неговото. Нареди и всички да то наричат Първият владетел и смърт очакваше всеки, който оспореше това.

Заеха се каменоделците и писарите с работа. Първо, издириха всички места където се споменаваха имената на предишните владетели. Направиха списък и се заеха да заменят имената с името на Първият владетел.

Работеха денонощно, но работата не свършваше. Всеки ден откриваха ново място с името на предишен владетел и това нямаше край. И когато заличеха едно име, под него откриваха друго, по-старо и заличаваха и него.

Работеха без почивка, но не можеха да смогнат и владетелят набираше нови и нови хора. Скоро се свършиха хората, които можеха да четат и пишат.

Тогава владетелят започна да наема и хора неграмотни. Нарече ги негови Очи и им даде власт, каквато не бяха сънували. Научаваха ги набързо, как изглеждат имената на старите владетели, но не всеки ставаше за тази работа. Повечето не научаваха нищо и за да са сигурни заличаваха наред каменните надписи, а папирусите горяха.

И ето, че дойде днешния ден. Страната вече няма история и всеки текст, и всеки ръкопис съдържа само името на Първия владетел, но текстовете са стари, а нови няма. Никой не смее да пише за миналото и дори за днешния ден. Никой не смее да пише, за каквото и да е.

Защото армията от Очите бди и всеки текст се подлага на проверка. Проверяват го стотици пъти, но понеже никой от тях не може да чете, оценяват текста по дължината. Ако е твърде къс, решават, че е притча, а в притчите нещата не са такива, каквито изглеждат. Ако пък текстът е дълъг, Очите решават, че може да носи знание, а знанието е по-опасно и от притчите. Затова и дългите текстове се унищожават.

Аз вече съм стар. Помня и предишния владетел и този преди него, но сигурно няма да дочакам следващия. Някога, когато бях млад се ровех в историята. Вярвах, че там е описано всичко, което трябва да знаем, за да предотвратим повтарянето на едни и същи грешки.

Днес от старата история няма и следа. Тя не успя да ни предпази от това, което се случи. В нея нямаше нищо, което да предскаже идването на Първият владетел, но мисля, че историята не е виновна за това.

Не историята или Първият владетел, а хората са виновни за днешния ден, защото допуснаха да се случи.

Днес вече е късно за каквото и да е. Мога да направя само едно и го направих. Написах историята, както аз я видях и се надявам да оцелее. Да оцелее и някой, след години да научи от нея, не за това, какви са били времената или за Първия владетел. Искам да научат, че не са първите, които правят грешки, но може да са последните.

Аз съм стар и не ме е страх. В страната  вече почти няма хора, които могат да четат. Може да се каже, че няма и страна. Има само Владетел, който твърди, че е Първи.

Само че, никой никога не може да бъде Първи, каквото и да прави, но всеки може да бъде Последен.