От няколко години зеленият цвят на иглолистните гори е прошарен от грозни кафяви петна. Няколко вида корояди унищожават дърво след дърво.
Специалистите казват, че са атакувани предимно изкуствено създадени гори, в които иглолистните дървета са засадени на неестествена за тях надморска височина. Казват, че скоростта, с която се разпространяват короядите е около метър на ден.
Специалистите казват също, че има само един начин да се спре болестта. Сеч на всяко заразено дърво, съчетано с изнасяне и унищожаване на заразената дървесина. Кратко, точно и ясно, нали?
След няколко години на пълно бездействие, в късната есен на миналата година започна масова сеч в цялата страна. Не е приятно, но е необходимо. При адекватни мерки короядите нямат шанс. Поне така мислех, докато не открих, че короядите имат неочаквани съюзници.
Ще нарека тези съюзници образно казано дървояди.
Дървоядите не са малки като короядите. Те не са и насекоми. Това са служители, които получават заплата за опазването на гората, но заради небрежност или пък съвсем умишлено, правят всичко възможно заразата да не бъде унищожена напълно.
Един пример, придружен със снимки, който е показателен. Местността е Лаго, западния бряг на река Искър. Бреговете на реката, гората и полето до нея са любимото ми място за разходка. Дом са на невероятно разнообразие от птици, насекоми и растения. Съвсем любителски съм наблюдавал в този район над 70 вида птици, някои от които са застрашени или защитени.
Когато през зимата започна сечта в този район бях шокиран от мащаба, но го преглътнах, мислейки, че е за добро. Вярно, че поне една трета от дърветата бяха здрави, но мислех, че така е редно. Вярно, че когато започнаха да извозват отсечените дървета, извозиха предимно здравите, а половината от заразените оставаха, но мислех, че ще дойде и техния ред.
Дойде обаче пролетта и секачите си тръгнаха. Тръгнаха си оставайки след себе си предостатъчно заразен материал, за да се върнат другата зима отново. Дървоядите, които трябваше да контролират процеса си мълчаха и се правеха, че не виждат това:
Ще се опитам да обобщя.
1. В протежение на около два километра горска ивица, няма нито един участък, който е изчистен напълно от заразените дървета. Първите двадесетина заразени се намират едва на около петдесет метра от началото на пътеката.
2. Дори там, където сечта е до „голо“ е оставено по някое болно дърво. За семе, както се казва.
3. Почни навсякъде могат да се видят клони и заразени отрязани стволове. Всъщност „отпадъкът“ беше повече, но сега е скрит в тревите, а и много хора с раници, колела или колички си набавят отопление за зимата. Не законно е, но реално погледнато тези хора помагат на гората. За разлика от дървоядите...
Сигурно мога да добавя още много неща, но не искам. Не ми се захващаше и тази публикация. Убедил съм се, че няма смисъл. На хората, от които зависи не им пука. Всъщност на повечето хора днес не им пука. На дървоядите пък хич...
Няма коментари:
Публикуване на коментар