Счупих си чашата за кафе. Не беше нарочно, но се случи. Блъснах я с ръка, тя падна на земята и се чупи. Беше празна и нямаше други щети, но когато я видях на парчета ми стана тъжно. От две години я имам и бях свикнал дотолкова с нея, че не и обръщах внимание.
Купих я в един студен зимен ден. Търсех голяма чаша с удобна дръжка и тази беше първата, на която погледът ми се спря, когато влязох в магазина. Продавачката искаше да ми предложи и други, но не пожелах да си губя времето за нещо толкова маловажно. Попитаме, коя зодия съм, но казах, че е без значение и чак днес, когато се счупи се загледах и установих, че картинката изрисувана върху нея е стилизиран овен.
Имаше по-красиви от нея, но за мен по-важно беше да ми върши работа. И тя си вършеше работата. Всяка сутрин пиех кафето си от нея. Няколко пъти я блъсках по невнимание на земята, но оцеля. Цели две години до вчера.
Когато я счупих, дори не се ядосах. Махнах с ръка и си казах, че чаши има много. И без това тази използвах само за сутрешното кафе, ще мина и без нея. Събрах парчетата и забравих.
Днес, обаче когато я потърсих машинално за да си сипя кафето, изпитах леко разочарование. Взех друга чаша, но не ми хареса.
Дръжката не лягаше в дланта ми, а и кафето имаше друг вкус.
Утре ще трябва да обиколя магазините и този път ще потърся подобна. Мисля, че съм виждал подобни и този път ще внимавам повече новата чаша.
Странно, но когато счупих предишната, не усетих толкова отчетливо липсата и. Може би причината е притчата, която прочетох преди седмица при Gloxy-Floxy - Чупливите подаръци.
Замислям се не толкова за чашата, колкото за нещата в живота, които съм счупил по невнимание. Много са...
Ако тръгна да изброявам, няма да ми стигне остатъкът от живота. За разлика от чашите, човешките взаимоотношения не могат да се заменят с нови взети от магазина. Чупят се и по-лесно от чашите, а после –край.
Иска ми се да се върна назад в детството и като децата от притчата да се науча да пазя чупливите неща. Всъщност иска ми се някой да ме научи, кои са чупливите неща.
Трудно е да ги познаеш. Някои изглеждат на пръв поглед, като вечни, а са по крехки и от чаша. Можеш да ги счупиш само с леко докосване, с дума или дори с поглед. Случва се само в един миг, а после е късно.
После....
После нищо няма значение.Няма значение дали счупената чаша е била пълна или празна. Вече я няма.
Знам, че при хората никой не може да каже, кое е чупливо. Най-лесно е да приемеш, че всичко е крехко. Да внимаваш за всеки жест, дума и поглед.
Най-лесно ли? Всъщност това е най-трудното нещо на света.
Не можеш да запазиш всичко. Обърнеш ли внимание на само на едно, можеш да счупиш всички останали.
Остава ни само едно. Цял живот да се учим да пазим чупливите неща.
....
Предлагам чаша приятелско кафе ......!За хубавите неша!
ОтговорИзтриванеТолкова искам да издадеш на хартия!!!
ОтговорИзтриванеНе го казвам за да те убеждавам. Не само че няма да го постигна, но и ще те ядосам .
Просто не мога да премълча бляна, да съчетая, да допълня удоволствието от това, което чета от теб с допира и уханието на книгата :).
Не ми се карай тоя път, а!
Днес ще пием само щастливи кафета ! Тези които допират струната на душата!
ОтговорИзтриванеАма те Руми и Глокси пак ме изпреварили пък :) И всичко хубаво са казали, което и аз го мисля...
ОтговорИзтриванеТолкова много неща, толкова много важни за мен неща съм потрошила в живота си...
Ще ми се да имах два живота за да се науча да пазя чупливите неща...
Мъдростта на народа казва и друго: „Счупеното носи късмет”. Приемам това послание като идея да се освобождаваме по лесно от привързаността си. Притежанията ни се превръщат в даденост. Свикваме с вещи, с хора, приемаме ги за даденост и преставаме да ги ценим и естествено забравяме, че материята не е вечна и като такава нищо вечно не може да сътвори. Счупеното дава шанс да се поправи старото. В привързаностите си да открием какво ни радва, от какво имаме нужда и да се опитаме да го оценим в онзи кратък миг в който то е с нас. Късмет е, ако имаме шанса да го поправим с мъдростта от наученото след загубата му.
ОтговорИзтриванеОткрий новата чаша и съм сигурна, че и кафето от нея ще има нов аромат.:)
Хубаво си го казал! Напомни ми за една лична история, за което благодаря!
ОтговорИзтриванепоправимо или не, счупеното е край, а всеки край предвещава ново начало :-)
ОтговорИзтриванепреди време говорехме с една приятелка по темата - че и двете обичаме да започваме нови неща, но пък и страдаме, когато трябва да се разделим с някого или нещо.
и може би твоят разказ напомня, че по-лесно се помни и забелязва онова, което ни пречи, тревожи, плаши... а приятното, хубавото, близкото става навик и спираме да го забелязваме :-)
Тия чупливи неща са в миналото днес е живота а утре е бъдещето !
ОтговорИзтриванеЗа пореден път трябва да се извиня,че няма да отговоря поименно на всеки.На Глокси и обещах,че ще отговоря с постинг. Някой ден....
ОтговорИзтриванеНа всички останали само мога да пожелая да пазим "чашите" здрави или поне тези без които не можем.
Когато счупиш чаша, й правиш погребение в задния двор и при първото пълнолуние тя възкръсва и се връща при теб. Завинаги.
ОтговорИзтриванеBla, мисля че си объркал книгите.Уважавам Стивън Кинг, но това с чашите е от друг роман:).
ОтговорИзтриванеПреди няколко дена се бях замислила за това как се привързваме към вещите и дори когато вече не ги ползваме, ни е трудно да се разделим с тях, защото носят определени спомени.
ОтговорИзтриванеЧета и ми е, като дежа вю. Не много отдавна ми се случи същото, но моята я имах от дете. Всъщност я имам още - парчетата стоят събрани и чакат да ги залепя :)) ама няма да е същата чаша.
ОтговорИзтриванеТрябва ли да се съжалява за нещо, което не може да се върне? Никога не успявам да си отговоря на този въпрос.
ОтговорИзтриванеПравилно чаша може да се купи но не може да се върне любов , уважение , вярата в истината и други за които не се сещам!
ОтговорИзтриване@Roslava , при мен не е така. много малко са вещите, за които съжалявам. За другите "чаши", обаче се случва често.
ОтговорИзтриване@Балтазар, няма да е същата. Дори да намериш абсолютно еднаква, няма да е същата.
@Павка, зависи от нещото. По-скоро едно "счупване" трябва да е знак да внимаваме в бъдеще повече. Посоката е напред.
Цяла сутрин се чудя, какво ли си купил!
ОтговорИзтриванеНо ако и новата се счупи,
тогава Глокси алуминиево канче ще ти купи :)!
Не за друго, а защото това бих направила за себе си в подобна ситуация. Стигнах до там, че много внимавам да не се сдобивам с нови чупливи вещи, просто не ми достига капацитет.
Лошата страна на това да ти подаря алуминиево канче е, че по този начин бих си откраднала нови великолепни твои публикации.
Не съм дообмислила баланса между приятелството и личния егоизъм в този конкретен случай :).
Някой го е казал преди мен - счупеното е край, а всеки край има начало ...чашата е изпълнила своето предназначение - създала ти е уют и когато си спрял да забелязваш дребните неща от живота е решила да ти даде урок ... да те накара да се замислиш за тях, за онова, което си сторил и което не си ... тя си е отишла, и така както ти ще я замениш с друга, но признаваш, че няма да е същото, така е и в живота - губиш нещо, печелиш друго - но е различно :)
ОтговорИзтриванеНе съжалявай ... новата чаша може би ще ти донесе друг вид комфорт, ще се научиш да я забелязваш ... и да усещаш вкуса на кафето ...и на живота ...
Ако мога ще ти подаря моята " чаша" малко използвана , нащърбена с лоши спомени но като я подарявам ще изтрия всичко лошо за да се чувстваш добре!
ОтговорИзтриванеБлагодаря, но вече си купих чаша. На външен вид и същата и само една драскотина я няма, но ще я направя скоро:). Вкусът на кафето е същият, но пак ми е тъжно за "чашите", които не мога да ски купя.
ОтговорИзтриванеСъс нашите "чаши " би било по вкусно!Има неща които не можем да си купим!Но се опитваме да запазим това което имаме!
ОтговорИзтриванеНещата, които дълго използуваме, придобиват за нас сантиментална стойност и ако ги загубим ни липсват. Същото е със старото приятелство и истинските любови. Като се счупят не можем да ги залепим, но си спомняме с умиление за тях..
ОтговорИзтриване"За разлика от чашите, човешките взаимоотношения не могат да се заменят с нови взети от магазина."
ОтговорИзтриванеМожеш да ги поправиш, но винаги се усеща слепеното. Всъщност не това е важно. Кавги винаги е имало. Мисля, че по-важно е да не се пропука доверието. Тогава и здравите връзки бързо изгниват.
Владо,заглеждал ли си се в небето (си) ,докато си пиеш кафето.Какво е то?Дали е възможно да се счупи то и как да го пазим?!Едно предложение,което ако приемеш ще е истинско удоволствие за мен.
ОтговорИзтриванеИма и нечупливи чаши, от пластмаса, алпака и пр...Е, вкусът на кафето може да е по-друг, но с това се свиква.Аз моето обикновено го пия в едно старо, туристическо канче...спомени и сантименти :)
ОтговорИзтриванеКръстю, чашите са лесни. Вече отдавна забравих старата. Само че, гледам как хората всеки ден "чупят" неща, които са градили с години и затова се сетих за този пост.
ИзтриванеИма време за всичко....
ОтговорИзтриване