В събота видях, че са се показали сърнелите. Тази година това се случва с поне месец закъснение, но са повече от миналата.
Мислех, че съм видял последния кактусов цвят, но сбърках. Вината е моя. Време е да преместя саксиите на хладно и сенчесто място.
Сега идва ред и на нещата, които направиха седмицата ми незабравима. Първо, във вторник беше представянето на новия ми роман "Старецът и песента" в Самоков. Получих искрени мнения за книгата от приятели, които вече я бяха прочели. Имаше и критика, но мисля, че никой не съжалява, че е отделил време да прочете романа.
Казват, че хората които четат стават все по-малко. Често чувам и мнения, че няма смисъл да се четат български автори. Мисля си обаче, че това е обратим процес. Надявам се, че с текстовете си се опитвам да променя такива мнения. И не само аз. Малко преди премиерата на моя роман, в Самоков имаше премиера на не по-малко стойностна книга от друг талантлив самоковски автор. "Вятър за глухарчета" на Зинаида Хаджимитова е пълна с разкази, които докосват сърцето и душата. Две хубави книги в община с не повече от 30 000 население, не са малко. За годината са повече, а има още три месеца до новата.
Това е снимка от премиерата на книгата в София. На снимката са всички "виновни" за да се получи един много добър роман. Аз, редакторката - Гергана Пожарски, с която беше удоволствие да работя и Мартин Христов - издателство "Ерго", който още преди години успя да ме накара да повярвам, че има в България има издатели, за които качеството е по-важно от печалбата.
Не мога да кача всички снимки тук, както и не мога да повторя думите, с които Гергана представи книгата. Получи се много съдържателен разговор, който няма да забравя. Видях се на живо с приятели, които познавам "задочно" отдавна. За съжаление времето не стигна да отделя достатъчно време и внимание на всеки, но съм сигурен, че ще се видим пак. Без повод, който отвлича вниманието. Без тема на разговора. Просто, като добри приятели.
Преди премиерата, гостувахме с Мартин Христов в предаването "Делници" на телевизия Евроком. Притеснявах се. Не съм човек за пред камери и зрители. Имам си своя зона на комфорт, която рядко напускам. Мисля, че предаването мина добре. По време на интервюто споделих и мнението си за Фейсбук, като доминиращата днес социална мрежа. Казах, че повечето потребители там се интересуват само от картинки и зная, че съм прав. Затова и в днешната публикация, оставих за мен важните неща в края. До тук ще стигнат хората, които не се интересуват само от картинки.
Интервюто може да гледате на сайта на "Евроком", следвайки линка по-долу.
20 октомври 2017, Владимир Кабрански
Съвсем в края, искам да кажа, че съм съгласен с мнението на повечето хора прочели книгата. Романът заслужава повече читатели. След премиерата в София имам още книги при мен.. Ако някой иска да получи книгата с автограф, нека използва за връзка имейла на страницата Книгите или да ми пише на лични във Фейсбук.
Няма коментари:
Публикуване на коментар