Дървото на щастието

Някога, преди много години в една далечна страна живели трима братя. Животът им не бил лесен. По цял ден превивали гръб за прехраната си, но земята не била щедра към тях. Природата често унищожавала създаденото от тях, а каквото оставало го прибирали царските бирници.

Един ден, докато братята работели на нивата си, чули слаби викове за помощ. Виковете идвали от една купчинка камъни в края на нивата, но колкото и да се взирали, не могли да видят, кой вика. Чак когато преместили цялата купчина, намерили отдолу едно странно същество. Било не по-голямо от мишка, но приличало на човек.

– Благодаря, ви! – извикало човечето. – Без вашата помощ можех да си остана отдолу завинаги. Искам да ви благодаря. Кажете ми, какво мога да направя за вас?

– Първо, кой си ти? – попитал първият брат.

– Второ, какво правиш в нашата нива? – намръщил се вторият брат.

– Трето, трябва да знаем, какво можеш да предложиш и тогава да си поискаме – важно завършил третият брат.

– Прави сте! – засмяло се човечето. – Аз съм Бог на щастието. Разхождах се без цел, когато пропаднах между камъните в купчината. В добрите стари времена щях да се измъкна сам, но днес килограмите ми са в повече и се заклещих. Извинявам се, че съм се озовал във вашата градина, но не видях никъде ограда или надпис. Всъщност и да бях видял, нямаше да ме спре, но това са подробности. Остана третият въпрос. Какво предлагам ли? Ами аз съм Бог, макар и втора ръка и мога всичко. Няма ограничения за желанията ви. Само че, нали съм Бог на щастието , очаквам желанията ви да са във моята област.

– След като ти Бог, защо не можа сам да се измъкнеш? – попитал първият брат.

– Какво е Щастие? – попитал вторият брат.

– Да! Бих искал и аз да зная, на какво точно си Бог? – присъединил се третият брат.

– Хм! – намръщил се Богът на щастието. – За първи път виждам хора, които не знаят, какво е Щастието. Щастието е... Хм... Щастието е когато някой има всичко, от което се нуждае.

– Значи, ако поискаме щастие от теб, ще имаме нов дом? – попитал първият брат.

– Значи, ако поискаме щастие от теб, ще имаме и каруца с чифт бели коне? – попитал вторият брат.

– Значи, ако поискаме щастие от теб, нивите ни ще раждат богато всяка година? – попитал третият брат.

– Ами, не е точно така – почесал се Богът на щастието. – Щастието не е дом, каруца с коне или богата реколта. Щастието не е и нещо, което е за всеки ден. Очевидно няма да ме разберете, затова ще ви дам нещо, от което ще сте доволни.

Богът на щастието махнал с ръка и сред нивата на братята израснало чудно дръвче.

– Това е Дървото на щастието! – обяснил им. – Всеки път, когато върху него кацне птица, вие ще изпитате щастие.

Братята се втренчили в дръвчето, а когато се обърнали, Богът бил изчезнал.

– То, хубаво за щастието, ама защо забоде дръвчето в средата на нивата! – възмутил се първият брат.

– А, като кацат птици на него, нали ще изядат и семената ни? – обадил се втория брат.

– Сега дръвчето е малко, но когато порасне, нали ще хвърля сянка над цялата нива? – възкликнал третият брат.

Дълго гледали дръвчето, пък накрая грабнали брадвите и го отсекли. Очистили корените и го захвърлили извън нивата. После поседнали на сянка да починат.

– Ама добра работа свършихме! – рекъл първият брат.

– Свършихме, ама се уморих и не ми се иска да правя нищо повече днес –въздъхнал вторият брат.

– Аха! Дали това е щастието? – замисли се третият брат.

Едно птиче долетяло незнайно от къде, кацнало върху корените на изкорененото дърво, но веднага литнало уплашено.

– Къш, птицо проклета! – викал първият брат.

– Върви си и никога не се връщай! – допълнил вторият брат.

Третият брат нищо не казал, а станал и изгорил остатъците от дървото.
Вятърът разпръснал праха. Вдигнал го високо в небето и го разпръснал върху всички хора на света. От този ден щастието на хората вече не зависело от Бога. Не зависело и от някакво си дърво или от птиците кацнали на него. Имало го във всички хора и за да дойде оставало най-лесното. Трябвало само хората да го пожелаят.