Седмицата 33 2018

Повече от месец не съм публикувал тук. Причината не е, че няма какво да споделя. Блогът е вид дневник, но редовното му водене не е задължително. Нямаше да го имам, ако ме задължаваше с нещо. Нямаше и да пиша, ако това беше задължение. Но да започна:

За пореден път правя опит да спра цигарите. Надявам се, че този път ще е успешно и завинаги. Опитът ми обаче твърди обратното.

На 4 август учредихме с приятели и познати Сдружение на писателите – Самоков.

На 4 август учредихме с приятели и познати Сдружение на писателите – Самоков.

С много ентусиазъм и идеи. Дано ги запазим и в бъдеще.

Вече имаме и сайт:

Сдружение на писателите – Самоков

В последните години често ме питат, какво ново съм написал. Или кога ще излезе от печат следващата ми книга. Това донякъде ме дразни. Животът ми не е само писане и книги. Писането е мое хоби. Нещо, с което се разтоварвам, когато имам време и настроение. Не е задължение.
Днес обаче мога да споделя проекта, по който работя от няколко месеца. Следващата моя книга, ще бъде за децата. Преработих и редактирах разказите за Ема и Жълтото Коте и се получи нещо много хубаво. Илюстрациите също са готови. Те са на мой приятел, млад и талантлив художник от града – Радослав Генев. Има и други приятели, които ми помогнаха, но за тях ще пиша, когато книжката излезе от печат.
Надявам се първите книжки да бъдат отпечатани до края на септември, а за Коледа много деца от града да получат книжката, като подарък. Да, всяка отпечатана книжка ще бъде подарък.
Има още работа, но мога да споделя работния вариант на корицата.