Наскоро четох статия за ползата от алкохола. Не съм въздържател, но статията ми се видя смешна. Наблягаше на полезните вещества в алкохолните питиета. Така е, разбира се.
В това, което се продава под името алкохол наистина има и доста вещества, които са полезни за организма. Всъщност дори и в змийската отрова има такива вещества и в малки количества тя се използва за лекарство. Само, че определено не препоръчвам на никого да опитва(отровата). Спомних си обаче една история, в която алкохола изигра наистина полезна роля и понеже искам да съм обективен реших, да я разкажа:
Имаше един период преди години, когато всеки се беше юрнал да прави бизнес. Едно от най-лесните неща беше откриването на „заведение”. Дори и в малките градчета и селца, всеки ден в някой гараж пригоден набързо за целта изникваше ново бизнес огнище с гръмко име. То не бяха „Риц”, „Рио” , „Палма де Майорка”, „Манхатън клуб”, „ Хавана” и т.н.
Обслужването, ако имаше такова беше от самият собственик, а клиентелата основно от съседи, познати и приятели. Обстановката беше задушевна, от една страна от плътната стена цигарен дим, а от друга от нагъсто наредените маси. Кой ти гледа удобствата, важното е да е евтино и купонът да върви.
Музиката също беше задушевна и имаше за всеки вкус. След „Радка Пиратка” и „ Камъните падат”, следваха песни на Лили Иванова и Емил Димитров. Да не говорим за множеството стари рок и поп парчета. Стари касетофони дъвчеха касетките и се опитваха с вой да заглушат всеки разговор.
Само, че не успяваха. Всъщност точно разговорите бяха най-интересното в тези времена. Обсъждахме светът, миналото и бъдещето и даже си вярвахме. Нямаше социални граници и общият работник седеше плътно до директора си. Даже понякога го поучаваше. Не мога да изброя хората, които познавам от тогава.
Алкохолът беше менте естествено и дори в малки дози, докарваше главоболие на следващата сутрин, но след години по един комичен начин установих, че все пак е имало някаква полза.
Кандидатствам за работа и съм на събеседване с управителят на една фирма. Всъщност интервюто е формално, но все пак леко съм притеснен.
В този момент вратата се отваря и нахълтва позната физиономия. Поздравява ме се, взима някакви документи и излиза.
- Това ни е главният енергетик. Свестен човек е! Ама вие се познавате отнякъде?
- Ами... Пили сме заедно преди години....
След пет минути вратата пак се отваря. и влиза друг човек с позната физиономия.
-Е, късметлия си!-казва управителят на фирмата.-Това е човекът, който отговаря за качественият контрол във фирмата. Тъкмо ще Ви запозная... Ама вие, като гледам вече се познавате от някъде?
-Амии... Пили сме заедно преди години...
След това...
Оказа се, че познавам половината от хората във фирмата...
Притесних се, защото след тези отговори в очите на човек, който не ме познава добре, бих изглеждал, като пропаднал пияница.
Само, че всичко мина благополучно. Нали споменах в началото, че интервюто беше формално. Познавах и управителя.
От къде ли?
-Ами.. бяхме пили заедно...
Нали ви казах, че и от алкохола има полза. Само, че не препоръчвам на никой да прекалява:).
....
