Наскоро четох статия за ползата от алкохола. Не съм въздържател, но статията ми се видя смешна. Наблягаше на полезните вещества в алкохолните питиета. Така е, разбира се.
В това, което се продава под името алкохол наистина има и доста вещества, които са полезни за организма. Всъщност дори и в змийската отрова има такива вещества и в малки количества тя се използва за лекарство. Само, че определено не препоръчвам на никого да опитва(отровата). Спомних си обаче една история, в която алкохола изигра наистина полезна роля и понеже искам да съм обективен реших, да я разкажа:
Имаше един период преди години, когато всеки се беше юрнал да прави бизнес. Едно от най-лесните неща беше откриването на „заведение”. Дори и в малките градчета и селца, всеки ден в някой гараж пригоден набързо за целта изникваше ново бизнес огнище с гръмко име. То не бяха „Риц”, „Рио” , „Палма де Майорка”, „Манхатън клуб”, „ Хавана” и т.н.
Обслужването, ако имаше такова беше от самият собственик, а клиентелата основно от съседи, познати и приятели. Обстановката беше задушевна, от една страна от плътната стена цигарен дим, а от друга от нагъсто наредените маси. Кой ти гледа удобствата, важното е да е евтино и купонът да върви.
Музиката също беше задушевна и имаше за всеки вкус. След „Радка Пиратка” и „ Камъните падат”, следваха песни на Лили Иванова и Емил Димитров. Да не говорим за множеството стари рок и поп парчета. Стари касетофони дъвчеха касетките и се опитваха с вой да заглушат всеки разговор.
Само, че не успяваха. Всъщност точно разговорите бяха най-интересното в тези времена. Обсъждахме светът, миналото и бъдещето и даже си вярвахме. Нямаше социални граници и общият работник седеше плътно до директора си. Даже понякога го поучаваше. Не мога да изброя хората, които познавам от тогава.
Алкохолът беше менте естествено и дори в малки дози, докарваше главоболие на следващата сутрин, но след години по един комичен начин установих, че все пак е имало някаква полза.
Кандидатствам за работа и съм на събеседване с управителят на една фирма. Всъщност интервюто е формално, но все пак леко съм притеснен.
В този момент вратата се отваря и нахълтва позната физиономия. Поздравява ме се, взима някакви документи и излиза.
- Това ни е главният енергетик. Свестен човек е! Ама вие се познавате отнякъде?
- Ами... Пили сме заедно преди години....
След пет минути вратата пак се отваря. и влиза друг човек с позната физиономия.
-Е, късметлия си!-казва управителят на фирмата.-Това е човекът, който отговаря за качественият контрол във фирмата. Тъкмо ще Ви запозная... Ама вие, като гледам вече се познавате от някъде?
-Амии... Пили сме заедно преди години...
След това...
Оказа се, че познавам половината от хората във фирмата...
Притесних се, защото след тези отговори в очите на човек, който не ме познава добре, бих изглеждал, като пропаднал пияница.
Само, че всичко мина благополучно. Нали споменах в началото, че интервюто беше формално. Познавах и управителя.
От къде ли?
-Ами.. бяхме пили заедно...
Нали ви казах, че и от алкохола има полза. Само, че не препоръчвам на никой да прекалява:).
....
Много забавна история,все пак е имало полза от това,важното е,че си оставил добри впечатления преди всичко, а наистина задушевната атмосфера в гаражите по онова време в подобни заведения предазполагаше хората да се опознават,но важното е,че като четох историята ти през цялото време се усмихвах:)приятна събота Владо!
ОтговорИзтриване:))) Страхотно! Сега остава и да пропия! :Р
ОтговорИзтриванеAз не пия ама си спомням че където влезеш трябва да носи коняк Слънчев бряг и някаква водка с черен етикет.То и бебетата изписват с алкохол!/би ли написал нещо по оптимистично моля те!/Приятна събота Владо!Руми от Свежо.
ОтговорИзтриванеДа.. така беше. Замисли ме. Върна ме в един друг, далечен.. минал живот..
ОтговорИзтриванеХубав съботен ден, Владо.
А според мен това е най-веселото нещо, което наскоро си писал :))
ОтговорИзтриванеИ ние си имахме такъв гараж, казваше се "Весна", (на любимата певица на собственика),беше тясно - масите наредени като във вагон-ресторант, а цигареният дим беше толкова гъст, че дори непушачите излизаха от там дрогирани и опушени като скумрии :))
Но в това местенце имаше някакъв уют, защото събираше млади и стари от цялата махала. Ракия, салата и сръбска музика до сутринта :))
Ако допълня един политик, то в България или сме братовчеди, или сме пили заедно, или и двете :)))
ОтговорИзтриване@Приятни почивни дни и на теб, Силвия!Радвам се,че тази стара история те е развеселила.
ОтговорИзтриване@Златина , щом го препоръчват:)Лично аз бих потърсил повече мнения:).
@ Руми, под оптимистично разбираш...? Нещо като? Не,че обещавам.
@Dimitrana S.,чак сега съобразих,че от тогава са минали около 15 години. Как лети времето.
@Aquawoman, трябва да си взема забележка. Да пиша повече оптимистични и весели неща:).
@slavuncho, и двете:)))
Интересна гледна точка,обикновено се говори за вредата.Наистина във всяко нещо би могло и полза и вреда да се открие.
ОтговорИзтриванеИ кафето е изиграло огромна социална роля в Англия, например. Вторият етаж се е ползвал като публичен дом и, запитани къде са ходили, джентълмените отговаряли на благоверните си - "На кафе", което било самата истина :)
ОтговорИзтриване@Петя, зависи от гледната точка и мярката:).
ОтговорИзтриване@lynn , кафето също е полезно:).