Днес е Прошка, или Простени поклади. Според църковния календар е Сирни заговезни. Празник с променлива дата, който се чества седем седмици преди Великден. Миналата година разказах как минаваше този ден, когато бях дете - Поклади. Тази година още от вчера, докато слушах гърмежите, с които малки и големи се подготвяха, се замислих за прошката.Винаги ми е било странно, защо хората обичат да свързват определени свои действия с една дата годишно. Типичен пример е осми март. Дата, която много жени не харесват, защото смятат, че вниманието трябва да е целогодишно и са прави.
С прошката нещата са подобни. Винаги на този празник думата прошка ми е звучала с фалшиви нотки, както и всеобщото прощаване. Всъщност прошката е нещо много лично и не чак толкова разпространено. Няма всеопрощаващи хора, но има много непростими неща.
Най-важния критерий за прошката всъщност не е самата постъпка, а отношенията ни с човека на когото прощаваме.
Ако това е почти непознат човек, дори и дребни неща, ще останат непростени. Всъщност не. Дребните неща, просто ще бъдат забравени и това често минава за прошка.
Ако трябва да просим на близък или приятел, дребните неща просто не влизат в сметките. Не се броят и се подминават.
Ако събитието е по-сериозно и влиза в конфликт с основните ни принципи, всички думи за прошка са безмислени. Да простиш в при такива обстоятелства, означава да предадеш себе си. Означава да не можеш да простиш никога на себе си. В този случай има само една причина да простиш и да забравиш. Може да се случи само, ако обичаш другия повече от себе си.
Само, че ако имаш до себе си човек, когото обичаш повече от себе си, дали ще чакаш точно определен ден в годината? Едва ли.
