Три години

Времето се изниза между пръстите и неусетно този блог навърши три години. Всъщност....
Всъщност, нещата са малко по объркани и отговарят на името на блога. В предишни години отбелязвах годишнината в деня, когато написах първия си пост тук. Денят е 31 декември 2008 година, а заглавието -Малко празни думи. Постът днес го няма в блога, но го пазя някъде в архива си. За тези, които не са били тук в предишните години, ще дам препратка към поста за първата годишнина, който обяснява много неща.

Една година си Нямам идея

Тази година се колебаех, дали въобще да отбелязвам годишнината. След първата година, датите нямат значение, но пък е хубаво понякога да се връщаме към началото и да помним от къде и как сме започвали.
Затова ще ви досадя с още три стари поста.
Поста, който написах, когато реших, че тук и само тук е моето истинско място:

Самотният бегач - написан на 13 февруари 2009 година.

Първия пост, публикуван единствено тук:

Лебедова песен – датата е 16 февруари 2009 година.

Няма как да пропусна и първата приказка за пораснали деца.

Двамата мъдреци – написана на 2 март 2009 година.

Когато я написах не предполагах, че точно приказките, ще са това което ще е лицето на този блог. Всъщност написах приказката, като протест и антитеза на една тенденция тогава. Масово се публикуваха едни и същи, основно китайски притчи и мъдрости, които се тълкуваха, като висша мъдрост и абсолютни истини. За мен приказките са по-скоро съхранени настроения и огледало на това, което е вътре в читателите. Не трябва да се търсят в тях неизменни изводи и поуки, а да се почувства настроението и да се отключат собствените мисли на всеки човек.
Затова приказките се превърнаха в запазена марка на този блог и независимо дали някой го харесва или не, няма как да го обърка с друг блог.
Вчера погледнах статистиката. Според нея през изминалата година съм написал и публикувал повече от предходните. Всъщност не е така, защото за разлика от други години, намалих ангажиментите си в нета. За жалост спряхме Блог на деня, вече не пиша в Защо?, а публикувам рядко в Другият. Прочети това, за съжаление също вече не е както в началото. Така че, енергията се прехвърли единствено тук и на практика количествено нещата са дори намалени. Дано не е така за качеството.
Понякога се плаша от това постоянство, но зная, че всичко е до време.
Засега съм все още тук и помня как и кога съм започнал, а това е най-важното.
Ще завърша с нещо, с което трябваше да започна.
Благодаря на всички ви!
Зная, че раждането на приказките не зависи, нито от мен, нито от вас, но за мен лично е чудесно, че покрай това място, опознах толкова стойностни хора.

* Скрийншота е най-стария с добро качество, който пазя.