За книгите, издателите и този блог

Колебаех се дали да пиша този пост. Част от вас са в течение дори на подробностите на нещо, което продължи няколко месеца. Други имат частична информация, а историята може да помогне на трети.

Миналата година през месец ноември, ме попитаха, кога най-после ще видят нещата от блога издадени на хартия. Винаги съм бил против това. 

От една страна, не се нуждая от това. Една книга, не би ми дала нищо, което да нямам, освен известна популярност, каквато никога не съм искал.

От друга, самата мисъл да печеля от нещата написани тук, ме плаши. Зная, че печалбите на авторите в книгоиздаването са мизерни, но все пак ме плаши. Вярвах, че ако някой ден го направя, източникът на приказките, ще изчезне завинаги.

Все пак миналата година поредното питане от приятел, съвпадна с мой въпрос, към един познат, който участва в малко издателство. Той вече ми беше предлагал, да издадат текстове от моя блог и вместо отговор, получих ново предложение.

Реших да опитам. Проектодоговора не ми хареса, но се надявах мизерното заплащане, да се компенсира с по-ниска цена на книгата, за да е достъпна за повече хора. Направих списък на приятели, на които да изпратя книгата. Разходите щяха да надхвърлят приходите многократно, но това ме успокояваше, че постъпвам правилно. Още преди Коледа направих подборка от текстове, основно от първата година на блога. Изпратих я и зачаках.

Само че, чакането се проточи до безкрайност. С всяко писмо от издателството казваха, че започваме, но вместо това следваше повече от месец криене и никаква вест. После нещата се повтаряха, с поредното фалшиво обяснение за липсата на комуникация.

Ако от издателството бяха казали, че се отказват, или пък забавянето се дължи на липса на средства, или пък, че текстовете не струват, или пък, каквото и да е друго обяснение, щях да го приема и с това да приключим. Очевидно нормалните човешки отношения, не важат в света на издателите.

Няма да споменавам името на издателството. Не си струва, а скоро се убедих, че повечето от останалите издатели имат същите представи за нормални човешки отношения. Докато чаках поредната лъжа, направих още две подборки. Едната изцяло с приказки, а другата - Страната на фантазиите, се получи изненадващо добре. Подбрах няколко издателства, които издават български автори и изпратих подборките.

Предполагам, че повечето не са ги погледнали. Получих отговор само от едно. От Колибри ми писаха, че до средата на другата година плана им е запълнен и не приемат ръкописи. Останалите просто не отговориха.

Никоя фирма днес не си позволява, да остави без отговор получената поща. Дори и отрицателен отговор е признак на култура, възпитание и добра практика, каквато българските издатели очевидно не притежават.

Покрай проучването, попаднах и на друг тип “издателства“. Срещу определена сума те издават в съкратени срокове. Очевидно е доходно занимание, защото дори в родния ми град има такова „издателство“.

За тираж между 300 и 500 броя, сумата е от 1000 до 3000 лева. Проблемът е, че срещу тази сума, авторът не получава нищо. „Издателството“ слага логото си на корицата, прибира парите, а разпространението остава за сметка на автора. Всичко се плаща и то на солени цени.

Мога да намеря кой да спонсорира моя книга, но няма да го направя. Не желая да съм зависим или задължен от когото и да е. Мога, макар и трудно, да отделя средства от личния си бюджет, но няма да го направя. Това означава поне година, да съм затрупан с книги, да нямам и минута свободно време и когато се приспаднат разходите и данъците, накрая да съм натрупал и дългове. Е, егото ми не е толкова голямо. Нямам никакви амбиции, да се наричам писател, а и мисля, че подобен подход, не е реден. Има и други начини, да видя нещата си в книга, но всяко едно от тях има повече негативи и не се нуждая от това.

Горните неща ми изясниха, защо никога няма да видя издадени на хартия, много от чудесните текстове, които чета в мрежата. Винаги съм се радвал, когато науча за книга издадена от блогър, а сега вече знаех и какви усилия и нерви струва това.

Бях се отказал, но Христо Блажев ми препоръча едно издателство. Изпратих нещата си и установих, че сред българските издатели има и свестни хора и професионалисти. Единици са, но ги има. Издателството е „Ерго“, а Мартин Христов е професионалист и изключително коректен човек. В понеделник получих окончателния отговор с част от мнението на рецензент.

Получих отказ, но не се сърдя. Очаквах го, а в рецензията са написани неща, които ме убедиха, че правя нещата правилно. Пиша това което желая, както и когато аз искам и то е стойностно. В рецензията се препоръчва, да бъда следен внимателно, което ме разсмя. Защото нямам намерение да си губя повече времето. Просто ще правя това, което мога и обичам- да пиша единствено за собствено удоволствие, тук в този блог.

Книга няма да има. Дори в някакво далечно или по-близко бъдеще да има интерес, ще съм изключително резервиран. Поне за мен това ще е загуба на време, което нямам в излишък.

Изображението в началото е примерен вариант на корицата на първата подборка, която направих. Ще остане неизползвана, което е единственото нещо, за което ме е яд. Имам три подборки с хубави неща от блога, в които съм вложил доста труд. Замислям се, дали да не ги оформя още малко и да ги предоставя, като е-книги за свободно сваляне и споделяне тук. Но това ще зависи от свободното ми време, а то е ограничено. Зависи и от желанието на редовните гости на този блог и от никой друг. Ако го има, ще се постарая до Коледа да съм ви направил подарък.

Е това е всичко. Както препоръчва рецензията, следете внимателно автора на този блог.