Поклади (Прошка)

Днес е Поклади(Прошка). Понякога смесват двете имена и го наричат Простени Поклади. Не зная много за това, от кога се празнува. В последните години, вече не е и много популярен, но в детските ми спомени беше нещо вълнуващо. Затова и днес ще разкажа, каквото си спомням, докато още не съм забравил.
За нас тогавашните деца, празникът беше един- Поклади. Името идва от огньовете, които се палеха на този ден. Традицията не се спазва навсякъде в България и за много хора , това е екзотична гледка. Всъщност думата клада е по-точна. Защото размерите на тези огньове беше величествена. Не, не е преувеличение.
Подготовката започваше още след Нова година. Трябваше да се осигури материал и изхвърлените елхи, бяха основното гориво. Събираше се всяка и грижливо се криеха. Често при недостатъчно внимание, запасите се стопяваха в някоя нощ. Децата от съседните махали, също трупаха запаси и събирането им понякога водеше до „войни”.
В съботата преди Поклади, запасите се изваждаха и се струпваха на определените места. Към тези запаси своят принос даваха и възрастните. Не зная по какви пътища и от къде се докарваха по някой камион или каруца и иглолистни клони и храсти(предимно клек). Не ми се вярва, това да беше съвсем законно, но никой не се замисляше.
Изграждането на купите започваше в неделя след обяд. В строежа участваха и един двама възрастни, предполагам за да има някакъв контрол. Ако е било така, това е единственият контрол, който имаше. Пожарната и милицията не се мяркаха, въпреки че редовно се издаваше заповед на кмета, която предупреждаваше за опасността.
Опасност имаше, защото малките купи, бяха с височина над 4 метра. Височината на най-голямата, която съм виждал беше над 8 метра и за подреждането и беше ангажирана стълбата на , с която сменяваха уличното осветление. За съжаление не успях да я видя запалена.
След подготовката чакахме да се стъмни. Времето запълвахме с другото интересно нещо, свързано с този празник- гърменето.
Саморъчните бомбички, не са измислени от днес, но на този празник основната роля за вдигането на шум беше един специфичен инструмент- „пукалото”. Представляваше плътен метален цилиндър с отвор, в който се зареждаше взривната смес взета от главите на кибритени клечки. След това, в отворът се поставяше метален болт с подходящ диаметър. Опирахме се с гръб на някой бетонен стълб или на подходяща стена и с премерен замах удряхме главата на болта в стената.
Ефектът зависеше от количеството заряд и от изработката на „пукалото”. Повечето бяха саморъчна изработка, но имаше и щастливци, които имаха отлично изработени на струг „оръжия”. Шумът от тях се познаваше отдалеч и бяха обект на завист.
Моето първо „пукало” беше изработено от дърво. Беше някакъв праисторически инструмент, стегнат с метални пръстени и набита метална тръбичка. Сигурно за прототип е било използвано Черешовото топче, но не вярвам да беше чак толкова старо.
Колкото и странно да звучи, заниманието не беше опасно. Зарядът от кибритени клечки, беше слаб за да причини някаква вреда. Неприятностите идваха, когато някой се опиташе да го замени с по-ефективни смеси и зная няколко случая, които завършиха зле.
С падането на мрака, настъпваше дългоочакваният миг. Купите се запалваха и отблясъците из заливаха целият град. „Разузнаването” бързо докладваше, къде е най-голямата купа, но се събирахме около най-близката. Гледката беше величествена, а топлината и в най-студените зими ни държеше на разстояние.
Възрастните излизаха по-късно. Повечето от тях носеха малки бутилки с ракия и пристъпваха към другият обичай- прошката:
-Прости ми, Поклади!
-Простено да ти е!
Алкохолът беше само елемент и не се прекаляваше с него, но имаше и обратни случаи. Понякога хора току що си простили, се хващаха за гушите, но това беше изключение. Самият обичай с прошката, никога не е бил нещо, което разбирам, но за прошката ще пиша някой друг път.
Постепенно пламъците се свиваха, а хората се разотиваха един по един, защото на следващият ден започваше новата работна седмица. Огньовете продължаваха да тлеят и на другият ден, но никога не водеха до инциденти. Местата бяха подбрани и изпробвани с години.
С годините празникът замира. В последните години контролът се увеличава, а в града останаха само три-четири места. Другите вече са застроени. Освен това се промени и духът. Набляга се повече на алкохолът и взривовете, които са доста по-мощни, а вместо елхи в огънят се хвърлят стари автомобилни гуми. Черният дим отравя въздуха и според мен разваля цялата обстановка. Сигурно след още няколко години и този обичай ще изчезне.
Затова днес реших да запиша спомените си, вместо да пиша за Св.Валентин, за когото тогава дори не подозирахме.
А Вашите спомени от този празник, какви са?

.

14 коментара:

  1. Нали не искаш да засенча твоите :)

    ОтговорИзтриване
  2. Прости и простено да ти е, Владо. Весел празник!

    ОтговорИзтриване
  3. И моите спомени са такива...
    Както и усещането за изчезване на традиции...
    Шантава работа, Владо, да сме живи и здрави и да можем да си прощаваме...

    ОтговорИзтриване
  4. Дааа...Пукалото се казваше "тапанджа" и имаше няколко варианта...Сутринта се чудих да му направя ли чертеж и да го пусна, но категорично се отказах:)
    Помня,сладки спомени...А ти останалите четящи и пишещи тук ,прощавайте,ако съм ви обидил и нагрубил с нещо..не е било умишлено...

    ОтговорИзтриване
  5. Интересно ми беше да надникна в спомените ти, Владо. По моето време вече нямаше такива работи, даже не съм чувала за тях. От детските ми години помня, че на този ден или се искаше прошка ( което беше винаги неловко за едно неразбиращо дете), или се празнуваше Трифон Зарезан с възрастните. После в тинейджърските годинии и първите любови се започна и със Св.

    ОтговорИзтриване
  6. Честити празници Владо,Трифон зарезан,Заговезни и от близките години св.Валентин:)моите спомени от този празник за прошката е връзването на бяла халва и зеенето с усти към нея,бяхме малки и усмихнати деца,щастливи години бяха:)

    ОтговорИзтриване
  7. Сега...според традицията...АЗ ще трябва да ти искам прошка!!!:)))
    п.п.и въобще нямам спомен свързан с празника освен халвата

    ОтговорИзтриване
  8. Владо,
    Простено- прости и от мен ! И светли празници!
    А детството ми премина в малко, провинициално градче,сковано от забраните на режима, в което по никакъв начин не се отбелязваха никакви религиозни и др.традиции. Но съм присъствала случайно на прескачане на огньове в с.Мала църка и гледката беше красива и вълнуваща!

    ОтговорИзтриване
  9. Нямам особени спомени от днешния ден.. а всъщност е един много хубав, смислен и светъл ден.
    Интересно ми бе да прочета разказа този ден в твоите спомени, Владо.

    Моля да ми простиш неволни, пък макар и виртуални наранявания, простено ти е!

    Мир, любов и вкусна трапеза :-)

    ОтговорИзтриване
  10. Приятно и интересно четиво на фона на истерията (реална и виртуална) около датата 14-ти. Владо, Руми, Кръстьо, аз нямам такива оригинални спомени като вас, но все пак - като дете наистина ходехме и искахме прошка от моите баба и дядо и кръстници. Там, където съм родена, човекът, който ти е кръстник е голяма работа. Днес вече част от тези хора не са между живите, но спомените още ме топлят. Жалко е, че този вид отношения се превръщат в нещо формално, някакъв театър, в който "изиграваме" традициите, вместо да влагаме истински смисъл в тях.

    ОтговорИзтриване
  11. Нарочно писах за спомените, а не за прошката.Някой ден ще пиша отделно за нея.
    На всички простено- прощавайте!

    ОтговорИзтриване
  12. Не знаеш къде ме върна :) Доста дълъг може да стане коментарът, но ще го напиша въпреки това:)

    С родителите ми всяка неделя на този ден вземахме прясно изпечено пиле и отивахме при кръстниците. Родителите ми бяха много близки с тях, а аз откровено им се възхищавах по няколко причини - първо, кръстникът ми буквално ме беше кръстил, защото беше поп. Като хлапе бях потресена да видя как хвърля расото, а отдолу носи дънки. Освен това пишеше прекрасни стихове и свиреше на китара. На празника, след като обърнеше по няколко чашки, хващаше китарата и почваше да импровизира стихове за жена си. Те бяха едни от малкото "възрастни" (или поне така съм ги виждала тогава), които не се притесняваха да показват, че се обичат, да танцуват заедно и да се целуват пред децата. В тези вечери децата можеха да стоят, докато са будни и възрастните, и да си говорят наравно с тях. Още помня някои от типичните "житейски съвети" на кръстника - "ако имаш духовен проблем, идваш при мен, духовния ти баща, ако имаш финансов проблем, отиваш при баща си. А ако имаш една бутилка ракия и се чудиш какво да я правиш - викаш ни и двамата". Не ми се искаше тези вечери да свършват. После се прибирахме пеш, прегърнати, цялото семейство.
    После много неща се случиха и промениха. Но май това си остават едни от най-хубавите ми спомени въобще.

    ОтговорИзтриване
  13. Спомените - те са тези, които ще дадат бъдеще на децата ни ... Моите ..., както и на по-голяма част от пишещите тук са свързани с халвата и с яйцето, които възрастните връзваха на конец и ние трябваше да гоним с отворена уста ...така с бяла халва помня как загубих и зъбче ...Днес съм щастлива, че като снаха попаднах в селско семейство, където почитат традициите ... денят бе изпълнен с трепет, кота ще дойдат кукерите и в нашта къща :) и ще поотупат прахта от гърбините ни ...а след това ще помолим за прошка ... макар, че малко не приемам това тя да се дава в един ден от годината - когато човек обича - прощава ..но това е тема за друг разговор :)

    ОтговорИзтриване
  14. Знам, че огънят е, за да изгори лошото и да се започне начисто :) Само не помня, на днешния ден ли се прескачаше огъня, или не? Традициите ни пазят много човешки ценности, поради което съхраняването им е съхраняване на самите нас като хора. Мисля, че времето го изисква повече от всякога. А иначе - простете ми, аз отдавна съм простил :)

    ОтговорИзтриване