Някого преди много години в едно царство имало един Съдия. Бил най-известният съдия в царството. Животът му преминавал зад стените на съда. Нямало дело, което да не може да реши. Изслушвал спорещите страни, разгръщал свитъците със закони и посочвал точният текст. Произнасял присъдата, а след това добавял:
-Така е според закона! Както черното винаги и черно, а бялото винаги бяло, така и законът е над всичко.Хората го уважавали, но нямал приятели. Когато го срещнели се покланяли и отдръпвали встрани.
Един ден царят умрял. На негово място се възкачил друг цар. Бил различен и променил цялото царство.
Сменил всичките си съветници, срутил старите замъци и построил нови, а законите обърнал наопаки.
Хората в царството се объркали. Не е лесно, цял живот да живееш по едни закони, а после да свикваш с нови. Не е лесно, веднъж научил имената на цветовете, да казваш на черното бяло.
Само Съдията не се променил. Животът му продължил зад стените на съда. Решавал едно дело и започвал друго.
Изслушвал спорещите страни, разгръщал новите свитъците със закони и посочвал точният текст. Произнасял присъдата, а след това добавял:
-Така е според закона! Както черното винаги и черно, а бялото винаги бяло, така и законът е над всичко.
След години и Съдията починал. Озовал се пред портите на царството на мъртвите и понечил да влезе. Пазачът, обаче го спрял.
-Рано ти е още да влезеш! Имаш още едно дело за решаване.
Подал на Съдията един камък и го попитал какъв цвят е.
-Питам всеки, който идва тук. Половината казват, че е камъкът е черен, а другите, че е бял. Отсъди какъв е цветът му!
-Това е лесно дело.-засмял се Съдията.- Само ми трябва да зная, какви са писаните закони тук.
-Нямаме такива.- отговорил Пазачът.- Тук единственият закон е съвестта на всеки. Решавай!
Ако някога, след време смели хора, се спуснат дълбоко в земните недра и стигнат до портите на царството на мъртвите, ще видят пред входът и камък. Прилича на замислен човек.
Това е Съдията. Още търси решението...
.
