Някого преди много години в едно царство имало един Съдия. Бил най-известният съдия в царството. Животът му преминавал зад стените на съда. Нямало дело, което да не може да реши. Изслушвал спорещите страни, разгръщал свитъците със закони и посочвал точният текст. Произнасял присъдата, а след това добавял:
-Така е според закона! Както черното винаги и черно, а бялото винаги бяло, така и законът е над всичко.Хората го уважавали, но нямал приятели. Когато го срещнели се покланяли и отдръпвали встрани.
Един ден царят умрял. На негово място се възкачил друг цар. Бил различен и променил цялото царство.
Сменил всичките си съветници, срутил старите замъци и построил нови, а законите обърнал наопаки.
Хората в царството се объркали. Не е лесно, цял живот да живееш по едни закони, а после да свикваш с нови. Не е лесно, веднъж научил имената на цветовете, да казваш на черното бяло.
Само Съдията не се променил. Животът му продължил зад стените на съда. Решавал едно дело и започвал друго.
Изслушвал спорещите страни, разгръщал новите свитъците със закони и посочвал точният текст. Произнасял присъдата, а след това добавял:
-Така е според закона! Както черното винаги и черно, а бялото винаги бяло, така и законът е над всичко.
След години и Съдията починал. Озовал се пред портите на царството на мъртвите и понечил да влезе. Пазачът, обаче го спрял.
-Рано ти е още да влезеш! Имаш още едно дело за решаване.
Подал на Съдията един камък и го попитал какъв цвят е.
-Питам всеки, който идва тук. Половината казват, че е камъкът е черен, а другите, че е бял. Отсъди какъв е цветът му!
-Това е лесно дело.-засмял се Съдията.- Само ми трябва да зная, какви са писаните закони тук.
-Нямаме такива.- отговорил Пазачът.- Тук единственият закон е съвестта на всеки. Решавай!
Ако някога, след време смели хора, се спуснат дълбоко в земните недра и стигнат до портите на царството на мъртвите, ще видят пред входът и камък. Прилича на замислен човек.
Това е Съдията. Още търси решението...
.
Ами сигурно защото понякога законите не са това което са а съвеста е всичко!
ОтговорИзтриванеМоето мнение по въпроса е много изчистено ,Владо:)
ОтговорИзтриванеПравото на законотворец е единственно на Бог.
Нашите ,човешки закони са просто правила за нормално функциониране на обществото, а понякога и за точно обратното, каквито примери има доста ,дори и у нас :)
И тези правила, които съвпадат по дух с Божиите заповеди (10 броя) надживяват времето, а останалите отиват в канала, като за съжаление преди това завличат много потърпевши и дори жертви ...
Няма пряка или косвена връзка между закон и съвест. Римляните са казвали „Лош закон, но закон!“. Законът е гаранция, че отношението към всеки член на обществото ще е едно и също. В идеалният случай, разбира се.
ОтговорИзтриванеСъвестта може да си позволи да види, че камъкът е сив, но законът не може. Няма съдия, който да може да отсъди по кой нюанс на сивото е виновен/невинен някой.
От друга страна, съвестта е ефимерно, конюктурно и разтегливо понятие. Кой мисли, че се е родил с една Съвест и с нея ще умре, лъже себе си - най-малкото :)
Римляните ,наборе са били езичници .Оттам идва и уловката :)
ОтговорИзтриване"Всеки е невинен до доказване на противното".
Вината е изначална и ВСИЧКИ сме виновни а приори.
Друг е въпроса кой е нарушил правилата и какво наказание заслужава. Когато говорим за вина ,трябва да имаме предвид, че говорим за относителна вина и нещата си идват на мястото, но ...не ни изнася :))
Наборе, римляните са били умни хора - поне до някое време, и не са се занимавали с глупости. Не се чувствам виновен за нищо пред никого. Няма да ме вържеш да споря заради човешките, да ги наречем, заблуди :)
ОтговорИзтриванеПовече смелост и собствено мнание е трябвало да прояви съдията....а не да се соъбразява и да пита какви закони има там горе на небето в рая или ада пред вратитае на св.Петър...за това още си седи и мисли:)
ОтговорИзтриванеНаборе виновен си:))
ОтговорИзтриванеВладо ,а как мислиш, защо е казано : "Не съдете, за да не бъдете съдени" и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери...Има си защо да е замислен съдията, а и набора и всички ние...А най-вече отворените, дето никаква заблуда не ги хваща :)
Впрочем,прощавайте, днес нещо ми има. Напъва ме да бъда заядлив ,вероятно е от времето...:(
ОтговорИзтриванеНе ми забелязвайте, ще ми мине :)
Владо, голям капан си заложил брат. Мноооогоооо голям...А към Кръстю...Защо аджеба Господ се е изкушил да пише закони? За да се появят после съдници от негово име или за да провери как работи системата със съвестта? Човек може да вярва в каквото си поиска. Когато обаче се наложи да прави избор, тогава и Господ не може да му помогне, защото се е "отървал" и му е дал свободна воля. Може би е крайно време да свикнем с мисълта, че някои въпроси са без "верен" отговор.
ОтговорИзтриванеПрав си Н.Никифоров ,някои въпроси са без "верен" отговор.За това спор няма.Най-общо казано ,сметка на Господ не може да търсим, защото е Господ.Дал ни е свобода на избор, да. А на едно място е казано : "Може ли гърнето да дири сметка на грънчаря" (цитирах по памет, не ми се търси в момента). Основно ,което исках да кажа (като оставим бъзикането с набора)е ,че за да има някаква прегледност е добре да различаваме Божии закони от наши правила, но пуста бесовска гордост, нали нЕкои другари и господа искат да бъдат законотворци :))
ОтговорИзтриванеНе зная. За мен законите, преди да станат такива са били част от съвестта на законодателя. Нещата са свързани, но съвестта(моралът на обществото) изпреварва законите.
ОтговорИзтриванеКолкото до Божиите, знаете,че не съм религиозен и в този случай, а и в много други съвестта не ми позволява да бъда съдия. Съществува конфликт на интереси и един тук е границата.
Много добро попадение, Влади, обичам дискусиите, особено с фундаментални предизвикателства.
ОтговорИзтриванеВладо, обществото няма съвест. Съвест имат хората. Обществото няма морал а само общоприети или приети от повечето хора морални императиви. Изобщо темата със съвестта е един капан, както ти казах. Можем да философстваме и текста ти е прекрасен повод, защото както всичко написано от теб, е талантливо задаване на въпроси.
ОтговорИзтриванеДа отсъдиш по съвест, без черното и бялото, без правила - само по съвест - това наистина е капан.
ОтговорИзтриванеСъвестта ни познава и двете страни и лъкатуши между тях, тя не може да бъде абсолютна, защото е подвластна на емоции и образува цветове. Истината е многолика и ни води от черното през всички цветове, за да я направим бяла. Без да познаваме черното няма как да осъзнаем колко искрящо и чисто е бялото.
Влади, ти наистина вкамени горкия човек:))
Важна е все пак поуката.