Изборите

До октомври има още доста време, но информация за местните и президентските избори, почти всеки ден се появява в новините. За разлика от друг път, този път почти на 100% съм решен, че няма да гласувам.
Винаги съм твърдял, че неучастието не отменя отговорността за крайния резултат. Нещо повече, почти при всички досегашни избори, точно хората, които не са гласували, са определяли крайния победител.
ГЕРБ например, днес управлява с гласовете на едва около 20% от имащите право на глас. От друга пък страна, да гласуваш за муле, защото другите кандидати са магарета, не е решение.
Президентските избори, не могат да ме развълнуват. Президентската институция с тези правомощия е една излишна кръпка. Ако кандидатите бяха искрени, щяха да кажат, че се кандидатират единствено заради престижа. Вместо това, дори тези, които още не са официални кандидати, обещават мед и мляко за всички. Или поне хляб и зрелища.
За партиите, нещата стоят малко по-различно. Единствените две, които имат шанс, определено изпитват трудности при излъчване на кандидат. Не мисля, че притесненията са относно кадрите, а по-скоро в липсата на подходящи желаещи. За останалите партии участието е на олимпийския принцип и е просто начин да докажат на себе си, че още съществуват.
Местните избори, са друга история. Скоро прочетох, че поне двадесет от депутатите на ГЕРБ, работят усилено, да бъдат номинирани за кметски места. Запитвате ли се, защо тези хора искат да оставят удобната хранилка на парламента? Защото в общините има повече пари за крадене. Дали по европейски, или национални програми, начините са едни и същи.
От една страна би трябвало местните избори да вълнуват всички ни. Имаме повече допир с местните власти и от тях зависят много неща. От друга , не вярвам, че тези избори ще се различават от предишните.
Преди месец попаднах на страница във Facebook, където хора от нашия град обсъждаха темата за кмета. Не се учудих, защото познавам някои от тях, а и темата е болна. Проблемът е, че колкото и много да са тези хора, те нямат организацията и опита да издигнат кандидатура. Финансовата страна, също е непосилна за тях, така че кандидатурите отново ще се издигат от партийните централи, а за останалите остава да избират между магаретата.
Листите за общински съветници, отново ще се редят на тъмно. Има два начина за подреждане на листите. При първия се слагат добрите кандидати на неизбираеми места. При втория се разместват с другите, като за сметка на един достоен кандидат, се вкарват поне три магарета.
Наскоро прочетох, че местни бизнесмени в някои градове, „изкупуват“ партии с регистрация, за да участват на изборите. Не го правят от алтруизъм. Направили са си сметката, къде са парите и ако успеят да вкарат кандидати, ще си върнат всичко до стотинка. Разходите са малки, но според мен, тези са аматьори. Най-вероятно както повечето партии, ще хвърлят пари за екзотична предизборна програма и за купуване на гласове, а това е прахосничество.
Старите кучета в общинските съвети, много добре знаят, че има и по-евтини начини. Много по-евтино и сигурно е да си купиш избран съветник, отколкото да залагаш на неизбрани.
Нещо повече, в тези сделки парите дори не играят пряко. Системата- „Ти на мене, аз на тебе“, работи безотказно в общинските съвети. Нагледал съм се на „тихи“ решения, гласувани единодушно от общинските съветници, а редките пререкания и скандали, са само за замазване на очите на „вярващите“. Попадналите случайно свестни хора, или се включват в играта, или се изолират.
Защо тогава да гласувам? В тази игра няма място за мен, нито за вас. Да гласувам значи нови, четири години да се упреквам, дори без да нося вина. Този път ще пропусна.
Винаги съм твърдял, че гласуването е единствения ефективен начин, по който обикновения човек може да се включи в определяне на общото и личното си бъдеще. Съзнавам, че сам се лишавам от това право, но не виждам какво ще се промени моето бъдеще и това на България, след тези избори.