Някога преди много, много години живял един цар. Царството му било могъщо и от цял свят идвали пратеници да носят дарове и да го търсят за съюзник. По цялата земя, хората говорели за мъдростта му и когато имало спор между другите царства, идвали при него за съвет.
Никой не знаел, че царят дължи мъдрите си съвети на своите придворни мъдреци. Събирал ги от цял свят, настанявал ги удобно и когато му трябвал съвет се обръщал към тях. Задавал им въпросът, изслушвал ги и след това отсичал:
-Така ще бъде!
Мъдреците били от различни школи и често давали различни съвети, така че и царят имал заслуга. Не било лесно да отсее зрънцето от плявата, но така в спорове се раждало най-доброто решение. Царят щедро награждавал този, който давал най-точният съвет.
Имало, обаче един мъдрец, който никога не получавал наградата. Странял от другите, а и те от него. Винаги, когато го питали за съвет, отварял своите свитъци посочвал с пръст и казвал:
-Лесна работа! Писал съм за това, още преди години, ама като не четете, какво да Ви правя?
Така и не казвал какво е написал. Най-много обичал, когато се случело нещо лошо, или пък изборът на царят бил не удачен, да се изпъчи пред всички и да размаха пръст:
- Аз нали Ви казвах!
Накрая омръзнал на всички и един ден царят му посочил вратата. Все пак го възнаградил богато и го изпратил да търси късметът си на друго място.
Мъдрецът излязъл от двореца, огледал хората вървящи по улиците, отворил свитъците си и забол пръст в тях:
-Ето! Писал съм за това, още преди време! Аз нали ви казвах, ама кой да ме слуша.
Никой не му обърнал внимание и тръгнал напосоки по пътят. Вървял все направо и нощта го заварила далеч от града. Бил попаднал на най-злокобното място в царството- Гората на Разбойниците.
Разбойниците го хванали, ограбили парите му и поискали да го убият.
Мъдрецът обаче се примолил поне за едно последно желание. Искал да погледне свитъците си. Разбойниците му разрешили, въпреки че не разбирали, защо иска точно това. Мъдрецът разгърнал с треперещи ръце свитъците си, забол пръст в тях, а после с щастлива усмивка заявил:
-Ето! Предвидил съм и това! Аз нали казвах, ама кой да слуша...
.
Като ще гламав и като умира пак така.
ОтговорИзтриванеЧудесно описание ! Само искам да изкажа едно мнение : Напоследък повечето "мъдреци" са такива..Даже и аз наскоро се изцепих така на едно място :( Добре, че е само веднъж...в блога на Славунчо,не мога да дам линк тук, но го знаете..
ОтговорИзтриване------------
И да не забравяме Казаното :"Когато мъдрецът (истинският) сочи луната, глупакът му гледа пръста":))))
Нека наречем притча написаното.Та притчата ме навежда на едни такива въпроси.(Колко лесно нали, питам, вместо да давам акъл хехе).
ОтговорИзтриванеТа въпросите:
Как се измерва мъдростта? С "полезността" за НЕмъдрите? А има ли граница за тщестлавието? И ако мъдростта е самодостатъчна сама за себе си, то нашият герой НЕмъдър ли е?
Да се вслушаш в думите на Другия, често е най-трудната част от общуването, като трябва да се отчете и индивидуалността на изказа... :)))
ОтговорИзтриванеАха, наборе, нещо като ония ,дето викал :" Свикнах с езика, сега остава да свикна и с миризмата " :)))(2л.червено станаха,знам,какво мислите:)))
ОтговорИзтриванеЗдравейте:))Хубава приказка-притча. Бих казала / това към Н. Никифоров/Мъдростта би трябвало да е важна с това, че носи полезност за останалите хора/ немъдрите/.Иначе що за мъдрец ще бъде-ще знае нещо и ще го държи само за себе си ли?Какъв е смисълът тогава да има толкова знание - някаква болезнена самодостатъчност ли? За тщеславието няма граници, тя е неограничена, докато един ден не изяде главата на притежателя му. И смаятам, че нашия герой е немъдър, защото ако беше, нямаше да се озове в тази ситуация. Друг е въпросът, че и немъдрите трябва малко да прояват интерес, защото насила не може да се налива в нечии тикви. Лека вечер на всички и много късмет:)))
ОтговорИзтриване@Руми,важното е,че е постоянен:).
ОтговорИзтриване@Кръстю,нямаше да пиша за това, ако ми беше чуждо:). Просто не трябва да се прекалява.
@Николай, аз ги наричам приказки за пораснали деца. В тях няма поука. Зная,че всеки,който ги чете намира нещо различно и това е хубавото, о от коментарите се уча и аз. Дали са изводи или въпроси, те ме насочват към нови теми.
@slavuncho , трудно е. И не само изказа. Знаеш,че зависи и от състоянието в момента. както при книгите- в различно време намирах различни неща. Но това вече е тема за друга приказка:)
@Zvetanka Shahanska , не зная, може и да е бил мъдър, но просто досаден. Може би е трябвало да поглежда повече другите.
@
Понякога този, който знае много, всъщност нищо не знае:) На такова ми прилича и работата на въпросния мъдрец:)
ОтговорИзтриване