Снежанка

Входната врата на малката къща се отвори с трясък и вътре се изсипаха джуджетата, изцапани с кал от глава до пети.
-Снежанке, готова ли е вечерята?- изрева Понеделник.- Гладен съм като вълк.
-Снежанке, а пък аз си скъсах дрешката. Нали ще ми я зашиеш след вечеря?- приплака Петък.
-Всичко е готово.- засмя се Снежанка- Бегом всички в банята, че досега съм чистила. Така е не се научихте да оставяте калните ботуши отвън.
Докато джуджетата сваляха мърсотията от себе си, Снежанка подреди и почисти след тях и дори успя да зашие дрехата на Петък. Накисна мръсните дрехи и чак тогава седна нари тях на масата. Тя отдавна беше подредена за вечеря и джуджетата тропаха нетърпеливо с приборите. За минута настъпи тишина, нарушавана само от шумът на тракащи зъби и мляскане.
-Пак месо!- изръмжа през зъби Понеделник- Снежанке, знаеш че не го обичам. Искам гъби за утре!
-Малко е препечено и безсолно, но е по-добре от вчерашните зеленчуци.- измърмори Вторник.
-Не е лошо, но си се изложила с десерта, Снежанке.- обади се и Петък- Така и не се научи да правиш тортите.
-Така си е!- изръмжа Сряда- Готвенето не ти се удава. Трябва да влагаш повече усилия. Някой ден ще се ожениш за твоят Принц, а той може да не е всеяден като нас. Днешните принцове са гастрономи и ценят вкусната храна.
- Като стана въпрос за принцове, скоро не съм виждал някой да минава наблизо. – започна Събота- Според приказката принцът трябваше да дойде, когато злата царица отрови Снежанка. Само, че царицата по невнимание сама изяде ябълката и приказката се обърка. Добре, че поне Снежанка избра да остане тук, вместо да се върне в замъка. Тук с нас е щастлива.
-Все пак, въпросът с Принца остава.- включи се и Неделя- Трябва да помогнем и ние. Вярно, че не познаваме много принцове, но приказката трябва да завърши с щастлив край.
-Така е!- Четвъртък се почеша по главата и продължи- Лично на мен ми харесва Принцът на Елфите. Вярно, че е дребосък, но си е Принц. Ще са си лика прилика с нашата Снежанка.
-Хм...- замислено поклати глава Понеделник – Този дребосък не ми вдъхва доверие. Все пак Снежанка е хубавица и Принцът трябва да е на ниво. Аз поне залагам на синът на дърваря. Работлив е и хубавец, а и всеки ден наминава насам. Пък и добра професия има- дърва винаги ще трябват.
-Да, бе! – намръщи се Вторник- Не става! Нашата Снежанка е с потекло, пък и зестричка ще и подготвим. Не е за всяка уста!
- Спорете си, Вие.- побутна празната чиния Вторник- Като дойде принца, Снежанка няма нас да ни пита. Мен ако питате, не и трябва никакъв принц. Добре си е тук. Ние сме нейното семейство и хич не и трябва друго.
- Хайде да се лягаме. –Прозя се Неделя- Утре пак ще копаем цял ден. Каквото е писано ще стане.
Снежанка не се обади. Остана сама замислена на масата. След час разтреби , изми чиниите, а след това тихо отвори големият сандък до леглото си. Внимателно извади една кутия от дъното и я отвори.
-Огледалце, огледалце я кажи...
-Ти, Снежанке си най-красивата на света. Винаги е било така и още е!
-Дори не изчака да задам въпроса. Все едно и също си говориш. Не ме интересува, коя е най-красивата. Искам да зная къде е моят Принц и кога ще дойде.
- Съжалявам, но аз съм просто едно огледало. Зная отговорът само на един въпрос. Всъщност хората могат и сами да си отговарят на него, но им е по-приятно, когато някой друг им го казва, дори и да лъже. Едно обикновено огледало би свършило същата работа.
-Право си, но дали не можеш да ми дадеш поне съвет? От години го чакам, а той не идва. Къде се губи?
- И съвети не давам Снежанке. Най-малко пък за принцове. Доста от тях са се оглеждали в мен, но никой не ме е питал къде е неговата Снежанка. Сигурен съм само в едно. Не го търси в огледалото, а в сърцето си.

На другата сутрин джуджетата се успаха. Пръв се събуди Понеделник и виковете му събудиха и другите. Слънцето вече беше високо, а закуската не беше на масата. Дрехите им не бяха изгладени и сгънати грижливо до леглата им. Джуджетата разтревожено се втурнаха да търсят Снежанка, но нея я нямаше.
Накрая намериха на масата в кухнята бележка, затисната с едно старо огледало.
Прочетоха я, а после мълчаливо насядаха около масата.
-Е, какво пък толкова.- обади се накрая Неделя- Трябваше да си тръгне някой ден. Тук я бяхме превърнали в прислужница. Не сме и нужни ние, а Принца. Когато го намери, съм сигурен, че няма да забрави да ни покани на сватбата. Нали приказката завършваше: Яли, пили и се веселили цяла седмица. А после заживели щастливо...

.