Тримата мисионери

Някога преди много години, когато светът бил негостоприемно и диво място дори и на старият континент, имало хора, които напускали сравнително уредената цивилизована Европа и се втурвали в неизвестното. Някои били просто авантюристи, други както и днес, търсели по-добър живот. Имало и едно особена група- мисионерите. Обикновено въоръжени с вярата, те стигали по-далеч от останалите. Освен вярата носели и знание. Вярвали в мисията си и вървели неотклонно по своят път. Често, обаче действията им носили вреда на народите, до които достигали. Унищожили се култури, някои от които били на нивото на европейската. Не винаги и успявали, като често оставяли костите си по незнайни места. Вярвали, че жертвайки животът си ще осигурят блаженство на душата си и много от тях били признати за светци, а историите им се помнят и до днес. Искам да разкажа и аз една история, както я виждам аз.
Един епископ имал трима любимци монаси . Имал бил и други, но тези били най-добрите. Епископът често ги давал за пример и когато в една далечна страна се наложило да се пратят мисионери, той препоръчал тримата.
Страната била дива, а битът на местното население далеч от всякакви представи за цивилизация. Всеки изпратен мисионер или загивал или не издържал и месец и позорно се връщал назад.
Тръгнали тримата и след дълго пътуване, стигнали на мястото. Били задържани веднага и местният вожд им предложил да се отрекат от вярата си и да заживеят с племето или да загинат.
Трудно решение. Двама от мисионерите се отрекли, а третият предпочел смъртта.
Минали години и животът на двамата оцелели не бил лек. Единият забравил скоро всичко, от стария живот, приел напълно местните обичаи и се превърнал в дивак. Вторият обаче не се предал. Крачка по крачка предавал знанието си на хората и лека-полека спечелил уважението им. Не променил вярата на нито един човек, но когато след години дошли новите мисионери, не ги очаквала сигурна смърт.
Тежките условия бързо взели животът и на останалите двама и когато вестта за смъртта им стигнала до родината им, старият епископ още бил жив.
Натъжил се, погладил брадата си и казал:
-Колко различни са пътищата, които Бог ни е отредил. Първият е загубил животът си, но душата му е отишла право в Рая. Вторият е запазил животът си, но го е пропилял и душата му ще отиде в Ада. Третият е съгрешил, но все пак е запазил човешкото в себе си и ще се пречисти в чистилището.
След седмица епископът починал. Отишъл на небето и се изправил пред свети Петър. Докато светията разлиствал тефтера, епископът се обадил:
-То моята е ясна. Цял живот съм водил праведен живот, но как са моите ученици.
-Всеки му е отсъдено според делата.- отговорил свети Петър- Първият е запазил своята душа, но е загубил без борба най-ценното, което Бог му е дал- Животът. Затова е в Ада. Вторият е запазил животът си, но не го е пропилял безцелно. Все пак всеки грях може да се изкупи- затова е в Чистилището. Третият е загубил душата си, но е посветил животът си на другите и е спасил техните души. Затова е в Рая. Чакай да видя и теб къде трябва да настаним.
-Няма смисъл.- махнал с ръка епископът и се отправил с наведена глава към Чистилището.

.