Днес е протестът

Днес е протестът пред Народното събрание срещу промените в ЗЕС. Вече почти месец се говори и пише за него и всеки, който използва интернет е запознат поне отчасти.
Днес няма да обяснявам мнението си по промените. Вече съм го направил – (ТУК). Няма и да гадая, какво ще се случи и дали ще се промени нещо. Преди няколко дни една цифра ми направи впечатление и ще коментирам нея.
Според организаторите на протеста ще участват около 1500 човека. Нека да са двойно повече, или дори пък тройно. Само, че не ми излиза сметката. Само хората декларирали подкрепа на протестите в Интернет са стотици пъти повече.
Защо се получава така? Някой ще каже, че причината е в липсата на гражданско общество. Не съм съгласен, но за гражданското общество ще пиша друг път.
Друг ще каже, че понеже е работен ден и за хората е неудобно. Донякъде ще е прав, но според мен и това не е основната причина.
Всички помним митингите и протестите от преди години. Къде се хората от тях? Някои са напуснали страната, но повечето са тук. Тук са, но пропускат протестите. Аз съм от тях.
Не мога да говоря от името на всички, но ще кажа как се чувствам аз. Омръзнало ми е. Омръзнало ми е не да протестирам, а да се повтаря една и съща история.
С години правим все едно и също. Протестираме и протестираме, срещу решения, взети от хора, за които ние сме просто електорат. Трябваме им около изборите, а после важно ни размахват пръст и започват да ни казват, какво е добро за нас. Те са толкова „проницателни” и „умни”, че дори не ни питат какво искаме. Те го знаят по-добре и се грижат за нас.
Идват следващите избори и ги наказваме, като гласуваме против или пък не гласуваме. Резултатът е един и същ. Отново имаме умници, обикновено други, но пак познати, които правят каквото решат те за „нашият интерес”.
Скачаме си ние, а нещата си остават същите. Не става така. Днес е поредният протест, а вчера почти незабелязано мина друг. След седмица или месец, ще има следващ. Омръзна ми почти всяко взето решение да ми се спуска отгоре, като на малоумен.
Няма да участвам и по друго причина. Не желая да се срещам с вътрешният министър, премиерът или който и да е депутат. Видях, че някои се хвалят с такива срещи и сигурно са се снимали и за спомен, но аз не желая. Може министър Цветанов и премиерът Борисов да са най-честните, най-почтените, най-умните в България, но не ми е нужна честната им дума. Тя не е законът.
Ако някой си беше направил труда, да поиска моето и вашето мнение преди да се внесе законът, нещата щяха да са други. Само, че това не е и няма да стане практика на нито една то съществуващите партии.

Затова поех по друг път. С група съмишленици ще опитаме да обърнем нещата. Ще създадем партия, в която политиците ще са просто изпълнители. Не клика несменяеми умници, а изпълнители на волята на членовете. Вече Ви запознах с някои неща за КЛУБЪТ и ще продължавам да го правя.
Когато обявих, че се включвам в това начинание, един човек ми каза:
-Хайде още утре, да отидем в София и да изритаме дебелите задници от Парламента.
Лесно на думи, но в последните години най-често протестиращите са наритани, а тези в парламента гледат през прозорците. Дори да го направим ще дойдат други, със същите маниери, ако не променим нещата.
Това е. Един обикновен, с нищо незабележим мъж на средна възраст, имащ алергия към политическите партии, се включва в създаването на такава. Един човек, който често не може да подреди собственият си живот както иска, ще се опита да участва в подредбата на нещата в България.
Не сам, а с други също толкова обикновени хора. Всеки със своите интереси и мнение, се опитваме да направим нещо хубаво и ще го направим. Няма да стане да ден, два, седмица или месец, но пък и цял живот съм свикнал да работя така. Стъпка по стъпка. Важното е да знаеш накъде вървиш, а не да скачаш на място.
Може да опитате и Вие в КЛУБЪТ.

.