Напоследък рядко публикувам нещо тук. Може би просто ме мързи, или музата е решила, да ме изостави? Може пък да имам лични проблеми? Не е нито едното, нито другото.
Защо все пак не пиша?
Не, че някой се интересува, но всъщност пиша. Пиша много повече, отколкото съм го правил дори в първите години на блога.
Започнах един разказ, писането на който отлагах почти от шест месеца. Отлагах, защото знаех какво ще се случи, когато го започна. Знаех, че няма да завърши след първата страница, няма да завърши и след втората, третата и четвъртата страница. Ще се съпротивлява и ще се развие, както и колкото той пожелае.
Не зная какво ще се получи накрая. Не мисля и какво ще правя с текста. Не става за публикуване тук, но това не ме интересува в момента. Интересно ми е и не се оплаквам, че отнема много от времето ми.
Зная, че страдат приказките, но в момента не искам да пиша друго. Имам няколко започнати, а две-три приказки дори са почти завършени и им трябват по пет минути, за да ги довърша и публикувам тук. Само че, не искам да се разсейвам.
Най-вероятно и другата седмица ще е така. После ще оставя написаното, да отлежи за месец или два. Искам да го погледна отстрани и да преценя по-нататъшната му съдба. Дали ще го довърша или ще отиде в кошчето, това не зная днес.
Зная само, че от по -другата седмица тук ще има още много приказки.
Разбира се, ако не изскочи нещо друго. Захванал съм се с още две или три неща, които както винаги искам да направя едновременно. Преди два-три години можех, но сега май времето не стига.
За приказки обаче, се надявам да имам време. Те се пишат лесно и бързо. Ето така:
Как се пише?
Няма коментари:
Публикуване на коментар