Благата дума

Преди много години, в едно царство накрая на света, живеел един добър човек. През целия си живот човекът не бил навредил на никого, а и не бил казал лоша дума.

Когато бил малък, родителите му всеки ден му повтаряли:

- Бъди добър, синко! Бъди добър към хората и цялото сторено добро, ще ти се връща стократно. Помни, че с блага дума и желязна врата се отваря. Ако си учтив с хората и те ще са учтиви с теб. Орисницата ти предсказа добри неща за живота ти. Каза, че ако следваш правилния път, животът ти ще бъде изпълнен с щастие и всичките ти мечти, ще се сбъднат.

Човекът запомнил думите на родителите си. Винаги бил учтив с другите и никога дори не си помислял лошо за тях.

Нещата обаче не били съвсем такива, каквито ги представяли родителите му. Наистина, много пъти благата дума вършела работа, но често се случвало и обратното. Понякога колкото и благи думи да казвал човекът, получавал само присмех или пренебрежение.

Докато бил малък, не обръщал внимание, че благите думи не винаги работят. Когато обаче пораснал, нямало как да не забележи, че имало прекалено много изключения. С времето изключенията ставали все повече, докато накрая се превърнали в правило.

Един ден човекът отишъл с магарето си в гората, за да насече дърва. Насякъл дърва, натоварил магарето, но то се запънало и колкото ѝ да му се молел, не помръдвало от място.

Човекът дълго се молил, но все едно говорел на камък. Колкото и благи думи да казвал, магарето си знаело своето.

- Проклета да си, Ориснице! - не издържал човекът. - Цял живот съм следвал пътя, който си ми орисала. Не съм искал много, но не получавам нищо. Благата дума отваряла железни врати? Че тя едно магаре не може, да накара да си свърши работата!

- Е, недей така! - появила се внезапно Орисницата му. - Не съм виновна аз, че времената и хората са се променили. Едно време, когато те орисах всичко си беше по правилата.

- Ти си виновна! - не спирал човекът. - Не ме интересува, че си признаваш грешката. Вместо това направи нещо, за да поправиш нещата.

- Чакай да помисля! - отвърнала Орисницата. - Готово! Вземи тази пръчка. Тя е вълшебна и допълва силата на благите думи. Когато говориш с някого, просто вдигни пръчката и ще видиш, че всичко ще е наред.

Човекът взел пръчката, пристъпил към магарето си, вдигнал пръчката и още преди да каже дума, то присвило уши и тръгнало.

- Благодаря! - поклонил се човекът. - Извинявам се и обещавам никога повече, да не се отклонявам от пътя. Ще отварям всички врати само с благи думи и ще уча и другите хора на това.

Прибрал се човекът в къщи и още от вратата видял, как съседът му краде яйца от неговия курник. Виждал го бил и преди, но не смеел да се обади, защото съседът налитал на бой за най-малкото нещо.

- Не е хубаво така, съседе! - пристъпил към него човекът и вдигнал пръчката. - Не е хубаво и да се краде. Остави яйцата, моля те, и повече не прави така!

Съседът оставил яйцата, извинил се и обещал да не прави повече така. Обещал да върне и лопатата, която бил откраднал преди година.

Човекът се зарадвал. Благите думи и вълшебната пръчка работели отлично. Решил да използва силата им, за да направи добро на цялото село. Отишъл при кмета и му рекъл:

- Кмете, цяла година крадеш от хората в селото. Не е хубаво така. Искам да те помоля, да върнеш откраднатото на хората. Ако не можеш на всички, поне на бабата, която живее срещу вас върни надвзетите данъци. Поне да има за хляб жената, че ще умре от глад. Моля те, върни откраднатото!

Рекъл човекът и вдигнал вълшебната пръчка, но кметът само се засмял. Извикал стражарите, които здравата напердашили човекът и го изхвърлили на улицата.

Човекът дълго лежал там, а когато успял да стане, се оправил право към гората. Отишъл на мястото, където бил преди и извикал Орисницата си.

- О! Радвам се, че те виждам отново.- рекла тя, когато се появила. - Предполагам, че идваш, за да ми благодариш отново. Нали видя, че благите думи работят!

- Не съм дошъл, за да благодаря! - свил вежди човекът. - Не само благите думи, а и вълшебната пръчка не работи!

- О, ако не работи и тя, не мога да направя нищо! - отвърнала Орисницата.

- О, можеш! - засмял се човекът и хвърлил вълшебната пръчка в краката й. - Би ли заменила тази пръчка с някоя по-голяма и тежка вълшебна тояга? Вълшебна тояга за хора, а не за магарета. Моля те!