Пет години

Днес този блог навършва пет години. Всъщност, както съм разказвал и друг път, той беше създаден в последния ден на 2008 година, но ми трябваше време, преди да разбера, че тук е моето място.

Може би, ако прочетете публикацията от първата годишнина на блога, ще разберете повече за това, колко малко съм знаел и за грешките, които допускам и до днес.

Една година си Нямам идея

Днес не зная, какво да добавя. Някога пет години ми се струваха много време, а днес не мога да повярвам, че са отминали. Помня много неща от тях и това, което се е случило. Помня и грешките, но не съжалявам за тях. Съжалявам за хората, които познавах, а вече ги няма. Няма и много блогове, които четях навремето, но блоговете са нищо без хората зад тях.

Често чувам, че времето на блоговете е минало. Аз не мисля така. Минало е времето на хората, които търсеха чрез блоговете начин, да бъдат някой друг, а не себе си. Минало е времето на хората, които мислеха, че светът може да се промени с една или повече публикации в някой блог.

Не зная бъдещето на този блог, но съм сигурен, че дори някой ден, да спра да пиша тук, поне няма да го изтрия. Не се срамувам от нищо написано тук, макар да съм променил мнението си по някои теми.
През тази година имам някои проекти, които отнемат от времето ми за блога. За първи път се замислих, че някой ден може и да спра да публикувам тук. Не е проблем. Блога не е лозе и не иска, да го подрязваш, окопавах и плевиш редовно. Засега обаче този ден е далеч.

Това е за днес. Няма да ви отнемам повече от времето. Ще приключа с една стара публикация за всички, които се отбиват често тук.

Специално за Вас!