Навън беше студено, но тялото затоплено от краткия сън, не усещаше студа. Беше студено и тъмно. Светлината на крушката над входната врата, осветяваше само метър от пътеката, а след това гъстата мъгла я поглъщаше.
Светлината не му беше нужна. Познаваше всеки сантиметър и можеше да върви със затворени очи. Пристъпи напред с вдигната ръка и скоро докосна ствола на младата ябълка. Подпря гърба си на него и пое с пълни гърди студения въздух. Усети как кожата му настръхва и вдигна яката на якето.
- Студено е, нали? - чу глас отгоре.
- Студено е разбира се. Все пак е зима и е нощ.
- Да, зима е и е нощ. Не е време за разходки.
- Не се разхождам.
- А какво правиш? Луната ли гледаш или броиш звездите.
- Има ли значение, какво правя. Да кажем, че правя и двете. Намирам се в дома си и мога да правя, каквото искам. Дори и в студените зимни нощи.
- Можеш, разбира се. Само че, трябва да отбележа, че днес няма Луна, а в тази мъгла, малко трудно ще преброиш звездите.
- Е, и? Дори да е така, кой си ти, че да ми държиш сметка? И какво правиш тук, посред нощта? Това е моя дом!
- Хей! Че аз всяка нощ съм тук в клоните на ябълката. Никой никога не ми е забранявал това, а и не може.
- В клоните? Кой си ти? Покажи се веднага или ще пострадаш!
- Че аз не се крия. Погледни напред и ще ме видиш. Малко нагоре де, казах ти, че съм в клоните, а не в тревата.
- Бухал?!? Един бухал ми държи сметка и то в собствения ми дом...
- Погледни го от друга гледна точка. Ти говориш в полунощ с бухал, защото няма с кого друг. Трябва да си доста самотен, за да го правиш.
- Говорещ бухал! Сигурно сънувам. Или пък, как беше онова, дето казваха – бухалите не са това, което са.
- Не беше за бухалите, а за совите. Само че, това е просто куха популярна фраза. В същия стил мога да си редувам, колкото искам. Котките не са това, което са. Луната не е това, което е. Хората не са, това което са. Хм! Трябва да призная, че казано за хората, това май е най-близко до истината. Все се опитвате, да се покажете такива, каквито не сте, а после се оплаквате, че никой не ви разбира.
- Млъкни! Не искам мнението ти! Не искам мнението на някакъв бухал, дори да е говорещ!
- Че кой те кара, да ме слушаш? Аз мога да си говоря, каквото искам. Мога и да си гледам Луната, която я няма, също като теб. Поне си признавам, че най-често си говоря сам, защото съм самотен.
- Млъкни! Не ме интересува, какво говориш. Не ме интересува и дали си бухал или папагал. Аз не си говоря сам. И не съм самотен!
- Като не си самотен, какво правиш тук посред нощта? Беше тук и миналата нощ, а и преди това. Не искаш да ме слушаш, но го правиш защото си сам. Сам си като бухал.
- Казах ти, че не съм сам. Познавам много хора и денят ми преминава сред тях.
- Денят, да. Ами нощите?
- Нощите са за сън. Нормалните хора спят.
- Ти го каза!
- Не! Не ме разбра! Не се изразих правилно. Всъщност няма значение. Защо ли съм тръгнал, да се обяснявам пред теб? Не съм самотен и толкоз. А нощите са друго нещо.
- Сигурно нощите са за разходки, а не за сън?
- Не се подигравай. Всеки човек има нужда, да остава сам, поне за малко. Нощите са моето време, да остана сам. Само с мислите си.
- Хм! От опит зная, какви са мислите, когато си сам. Друго е, когато имаш с кого да ги споделиш.
- Може да важи само за теб. Аз съм си добре така.
- Щом казваш, значи е така. Все пак знай, че утре вечер отново съм тук. Ако излезеш да гледаш Луната или да броиш звездите, може да се обадиш. Или просто застани под дървото и аз ще слушам мислите ти, изречени на глас. Може дори и да се намеся в тях или да споделя моите.
- Не ме интересува. Ако искаш идвай, ако искаш недей. Нали сам каза, че не мога да ти забраня, да стоиш тук в клоните.
- Не можеш, пък и не ти искам разрешение. Правя го заради себе си. Аз съм самотник и ценя компанията. Всички бухали са самотници. В нощта няма много възможности за контакт, нали? Виж! Мъглата се вдига и звездите се показаха. Сега вече можеш, да ги броиш.
- Не искам. Просто ще си мисля на глас. Пък ти слушай, ако искаш. Не мога да ти забраня. Не мога да ти забраня, дори да се намесваш от време на време. Не мога да причиня това на един самотник, а сам каза, че всички бухали са самотници. Не са това, което са. Не са като хората.
- Хм! Казах ти, да не използваш заучени фрази. Ако продължаваш, ще си отида. Ако ми се слушаха глупости, щях да слушам своите мисли.
- Аз толкова мога. Ако искаш си намери друг самотник, който има само умни мисли. Сигурно ще е лесно. Светът е голям и е пълно със самотници и бухали. Хей! Къде изчезна? Аз само се шегувах. Нали ще си тук и утре? Нали? Ще те чакам!
Няма коментари:
Публикуване на коментар