Феята на котетата

От цял час малката Ема упорито се опитваше да събуди интереса на Жълтото коте. Измисляше игра след игра, задаваше въпрос след въпрос и дори няколко пъти го дръпна за опашката, но без успех.

Още с излизането на двора, котето се беше излегнало на топлите плочки и доволно мъркаше в просъница под лъчите на слънцето. Дори дърпането на опашката успя да го накара да отвори само едното си око и то за миг.

Когато съседската болонка мина с лай по улицата, а Котето не използва случая да я подразни, Ема се примири, че днес няма да играят. Нацупи се, подпря се на оградата и се загледа в съседния двор.

Това, което видя там обаче я накара да се усмихне. Три малки сладки котета играеха във високата трева, така както само котетата могат да играя. Трите топки се боричкаха, подскачаха комично, дебнеха сенките си и гонеха опашките си, залисани в игрите си и забравили всичко наоколо.

– Хей, ела да видиш това! – извика Ема и стресна Жълтото коте.

– Какво да видя? – проза се то. – Да не би отново да се е появила мишка? Дори да е така, ще се заема с нея утре. Днес не ми е ден за мишки.

– Стига с тия мишки! Казала съм ти, че не искам нито да гониш горките мишлета, нито да ги ядеш. Ела да видиш едни истински сладки котета.

– Виждало съм достатъчно котета! Познавам и тези. Защо трябва да ми нарушаваш спокойствието?

– Защото тези са истински.

– А нима аз не съм?

– Не си! – нацупи се Ема. – Котетата трябва да са весели и игриви, а ти си мързеливо и скучно. Виж тези! Те дори нямат дом, нямат стопанин, който да се грижи за тях, но играят без да се притесняват от това. Аз се грижа за теб всеки ден и час, а ти дори не искаш да ми обърнеш внимание. Ще взема да те сменя с тях. Така ще има кой да се грижи за тях, а ти ще имаш спокойствието, което цениш повече от всичко.

– Голяма работа! – засмя се Котето. – За котетата винаги има кой да се грижи!

– Лъжеш! Кой според теб се грижи за тези в съседния двор?

– Феята на котетата. Не си ли чувала за нея?

– Не съм и съм сигурна, че няма такава Фея. Измисли я сега, за да бъде твоето.

– Не съм я измислило. Феята наистина съществува и се грижи за всички котета. Поне за тези, които нямат стопанин, де.

– И как се грижи да тях? Каква е тази грижа, която не дава нито дом, нито храна.

– Домът и храната не са най-важното! Виж ги! Сама каза, че котетата са щастливи и точно това им дава Феята.

– Да, изглеждат щастливи. – замисли се Ема. – Само че, нима е истинско щастие да не мислиш за утрешния ден?

– А какво друго е щастието? Щастието винаги е днес и сега. Не е вчера, нито пък утре. Освен това Феята прави и нещо повече. Ти виждаш, как котетата играят, а всъщност те се подготвят за утрешния ден. Изучават света около тях, докато играят. Нима това, не е вълшебство?

– Хм! Може би има капка истина в твоите думи, но все пак не вярвам в никакви феи. Котетата наистина са щастливи днес, може би наистина игрите ги подготвят за живота, но скоро те ще пораснат. Ще станат големи и ще трябва сами да се грижат за себе си. Няма да имат нищо и за всяко нещо, ще се борят. Нима и това е щастие?

– Ами да! Това също е щастие, пък и отчасти е техен избор. Защо не се опиташ да отидеш при другите котета и да ги погалиш? Няма да те допуснат да се доближиш. Ще избягат от теб, но не защото се страхуват. Ще избягат, не защото не обичат да ги гали някой. Ще избягат, защото вече са достатъчно голяма и предпочитат свободата, пред това да са зависими от някой.

– Хей! Ами нима ти си зависимо от мен? Правиш каквото поискаш!

– Ами завися от теб. Завися от купичката мляко, която сутрин ми даваш. Завися от дома, в който винаги мога да се скрия от дъжда, от студа и от проклетите кучета. Завися от теб за толкова много неща, че няма да ми стигне деня, да ги изброя.

– Не! Не зависиш! Аз ти давам всичко и се грижа за теб, не за да те ограничавам, а защото те обичам. Обичам те и искам да си добре. Искам да си щастливо и весело коте, не само днес, а цял живот.

– Зная това! – измърка Котето. – Зная, защото и аз те обичам. Всяко коте има своята Фея, а моята си ти.

– Наистина ли? – подскочи Ема. – Не знаех, че съм Фея. Дали пък не мога да стана Фея и за котетата в съседния двор? Разбрах, че изборът е техен, но пък мога да опитам.

Само че, котетата вече ги нямаше. Може би се бяха скрили на сянка или пък бяха отишли в другия двор.

– Не се притеснявай за тях! – погали се в краката ѝ Жълтото коте. – Те са щастливи, а и не можеш да бъдеш Фея за всяко коте в града.

– Зная, но се тревожа за тях. – нацупи се Ема. – Искам да има начин поне да зная, че са щастливи сега. Поне днес. И утре... И за цял живот!

– Няма начин! Никой не може да гарантира това, дори и да е Фея. Зная обаче някой, който е щастлив сега. Щастлив е и му се играе.

– Мисля, че и аз го познавам. – засмя се Ема. – Обаче днес е мой ред да избирам на какво ще играем.

– Не е честно! – засмя се Котето. – Вчера също беше твой ред. Обаче... Обаче няма как да се разсърдя на една Фея на котетата. Моята фея!